Кристин се опита да сподели на отец Айлив кое я е засегнало, но свещеникът нямаше как да й помогне. Според Гюнюлф не било наложително Кристин да изповядва на Айлив Серксьон греховете, които е извършила, преди той да стане неин духовен баща, освен ако сама не усети, че отецът трябва да научи за тях, за да може да й помогне и да й даде най-правилния съвет. Затова Кристин премълча доста неща, макар и да осъзнаваше с какво незаслужено уважение я гледа отец Айлив. Тя просто не искаше да губи приятелството на този добър и чистосърдечен човек. Ерлен я вземаше на подбив, но тя наистина намираше утеха при свещеника. Винаги я изслушваше и я разпитваше за децата й. Свещеникът обсъждаше с интерес дребните събития, свързани със синовете й, докато Ерлен се отегчаваше. Отец Айлив имаше подход към децата и притежаваше усет за неразположенията и болестите им. Съпругът й се присмиваше, когато тя се заемаше собственоръчно да приготвя отбрани ястия за свещеника. Ала светият човек ценеше питателната храна и хубавото вино и Кристин с радост изпробваше рецепти, научени от майка си или в манастира. На Ерлен му беше все едно какво яде. Държеше само на трапезата да има месо, ако не се пости. За разлика от него отец Айлив й благодареше многословно за вниманието и хвалеше кулинарните й умения, когато тя му изпращаше шиш от яребици, обвити в тънки резени сланина, или блюдо с еленови езици в сос от френско вино и мед.
На свой ред свещеникът й даваше съвети за градината, носеше й калеми за присаждане от Таутра18, където брат му бил монах, и от манастира на свети Улав, чийто игумен бил негов близък приятел. Свещеникът й четеше на глас и се увличаше в разкази за красотите на света…
Именно защото отец Айлив беше изключително добросърдечен и доверчив човек, Кристин нямаше желание да говори с него за злото, което съзираше в сърцето си. Когато му призна колко огорчена е останала от поведението на Ерлен при случката с Маргрет, свещеникът я посъветва да прояви снизхождение към мъжа си, но изрази мнението, че грешка е допуснал само Ерлен, като е обидил незаслужено съпругата си, и то в присъствието на чужди хора. И Кристин беше на същото мнение, но дълбоко в душата си изпитваше непреодолима вина за случилото се, която пронизваше болезнено сърцето й.
Кристин отправи поглед нагоре към мощехранителницата, блещукаща в матов, златист отблясък в полумрака зад издигнатия олтар. Надяваше се нещо да се отключи в съзнанието й, докато стои в храма, а в сърцето й да се разлее животворна вълна и да отмие тревогата, страха, горчилката и объркването, които го изпълваха.
Но тази вечер никой не прояви търпение към нея. Кристин, нима не се научи да променяш собственото си разбиране кое е правилно и кое не в светлината на Божията справедливост, да преобразуваш езическата си, себична страст в ореол на любовта? Така и не се научи, Кристин…
Последния път, когато коленичи тук, носеше Нокве на ръце. Малката му уста, опряна на гърдите й, стопляше сърцето й, усещащо небесната любов, и то се разтапяше като восък. Тя имаше Нокве, който тичаше из къщи толкова красив и миловиден, че сърцето й щеше да се пръсне от майчина обич само при мисълта за него. Меката му къдрава косица започна да потъмнява. Щеше да стане чернокос като баща си. Нокве кипеше от здраве и енергия. Кристин му правеше животни от стари кожи, а той ги хвърляше и се надпреварваше с кученцата кой ще ги стигне по-бързо. Накрая кожите се озоваваха в огъня и изгаряха с пушек и ужасна миризма, а Нокве пищеше, скачаше, тропаше с крака и забиваше глава в скута й: там приключваха всичките му приключения. Слугините се надпреварваха за благоволението му, а мъжете го вземаха на ръце и го подхвърляха към тавана, когато влезеха при него. Видеше ли Юлв Халдуршон, Нокве се втурваше и прегръщаше краката му. Понякога Юлв го водеше в необитаваното имение. Ерлен щракаше с пръсти под носа на сина си и го качваше за малко на рамо, но в действителност от всички, живеещи в „Хюсабю“, бащата обръщаше най-малко внимание на детето. Все пак той обичаше Нокве. Ерлен се радваше, че има двама законородени синове.
Сърцето на майката се сви.
Отнеха й Бьоргюлф. Рагнфрид и Ерлен сметнаха, че трябва да си щади силите, и дадоха новородения й син на друга жена. Щом Кристин посегнеше да го подържи, той започваше да хленчи и Фрида веднага му даваше да бозае от гръдта й. Млечната майка бдеше ревниво над момчето. Но Кристин нямаше да позволи същото да се случи с третото й дете. Мислеше си със злорадство в сърцето, че всъщност майка й и мъжът й не постигнаха целта си: тя очакваше да роди третото си дете, преди Бьоргюлф да навърши единайсет месеца.
18
Таутра — остров във фиорда на Тронхайм. Някога там имало цистерциански манастир. — Бел.прев.