Не смееше да сподели новината с отец Айлив. Той щеше сигурно да си помисли, че тя се ядосва, задето отново тръгва по същия път. Но сега Кристин се радваше…
Кристин се върна от поклонението си с дълбоко загнезден в душата си страх. Никога повече не биваше това безумие да взема връх над разума й. До края на лятото тя стоя сама с детето си в старата къща, отдадена на молитви и разкаяние. Полагаше неимоверно старание да изправи на крака западналото имение, да спечели симпатията на слугите с доброта и всеотдайност. Стремеше се с всички сили да помага и служи на всички около себе си, доколкото й позволяваха силите и правомощията. Над душата й се спусна прохладно и приятно спокойствие. В мислите си Кристин намираше опора в баща си, а в молитвите си се уповаваше на светите мъже и жени, за които четеше отец Айлив. Размишляваше сериозно над поведението на стоиците и смелостта им. Разнежена от блаженство и благодарност, тя си спомняше за брат Едвин, който й се яви в онази лунна лятна нощ. Кристин разбра посланието му, когато той й се усмихна благо и окачи ръкавицата си на лунния сърп. Стига да не спира да се уповава на Бог и ще стане добра жена.
След края на първата година от брака й с Ерлен Кристин се върна да живее при съпруга си. Утешаваше се сама, щом се почувстваше несигурна: нали самият архиепископ й обърна внимание, че всеотдайността й ще проличи именно в съвместното съжителство с мъжа й. Затова Кристин се грижеше най-съвестно за благоденствието и честта му. Самият Ерлен веднъж отбеляза:
— Стана така, както казах, Кристин: ти възроди благочестието в „Хюсабю“.
Хората й засвидетелстваха добронамереност и уважение. Постараха се бързо да забравят, че стопанката им е белязала началото на брака си с малко прегрешение, плод на нейна необмислена постъпка. Съберяха ли се видни стопанки, винаги се допитваха до нея, а хората хвалеха реда и поддръжката в „Хюсабю“. Викаха я да помага на сватби и раждания в големите имения и никой не намекваше, че е млада, неопитна и нова в района. Слугите оставаха вечер до късно в голямото помещение — точно както и в „Йорун“ — и винаги имаха въпроси към господарката си. Всички се отнасяха с нея мило и внимателно, а Ерлен се гордееше със съпругата си. Кристин се чувстваше опиянена от щастие.
После възложиха на Ерлен да организира сбирката на собствениците на кораби на юг от фиорда. Той обикаляше селата на кон, плаваше и бързаше да обсъди проблемите с идващи в „Хюсабю“ хора и да разпрати нужните писма. Ерлен се подмлади, разхубави и придоби весел вид. Вече нямаше и помен от недоволното му, отегчено лице. Сияеше като зората. Сега Ерлен нямаше много време за нея, но Кристин се замайваше от радост, когато той се приближеше до нея с усмивка на уста и жадни за приключения очи.
Двамата се смяха на писмо, пристигнало от Мюнан Бордшон. Макар и да не беше присъствал лично на срещата на кралските сановници, рицарят иронизираше събитието и най-вече произвеждането на Ерлинг Видкюнсьон в кралски предстоятел. Побързал да си извоюва лични привилегии и скоро се очаквало да го обявят за най-високопоставения приближен на краля. Мюнан споменаваше и баща й:
— „Планинския вълк19 от Сил припълзя под един камък и седя там мирно и тихо. С други думи, твоят тъст се подслони при свещениците от Църквата на свети Лаврентий и по време на съвещанията не му се чу звънкият глас. Ако наистина е носел в себе си писма с печатите на Ернгисле и Карл Тюресьон и пергаментът не се е изтъркал, значи е изработен от кожа, по-жилава и от подметките на дявола. Да знаеш, Лавранс дал на Нонесетер осем марки сребро. Човекът явно е разбрал, че Кристин не е скучала в обителта, както се е очаквало от нея на такова място…“
Последните думи жегнаха Кристин. Прободоха я болка и срам, но тя също се смя заедно с Ерлен. Зимата и пролетта изминаха в радостно опиянение за младата стопанка, помрачавано единствено от тревогите покрай Орм. Ерлен се колебаеше дали да вземе момчето на север. Вълненията завършиха с нервен срив на Великден. През нощта Ерлен се разрида в обятията й: не смеел да вземе сина си на кораба, защото се боял, че Орм няма да е полезен във военен поход. Кристин го утеши. Момчето сигурно ще заякне с времето.
В деня, когато яздеше с Ерлен към залива Биргси, тя нито се страхуваше, нито тъжеше. Беше погълната от мисълта за мъжа си, от радостта и смелостта му.
19
Бьоргюлфсьон, второто име на Лавранс, означава синът на Бьоргюлф, тоест на планинския вълк. — Бел.прев.