— Да, но ти си свещеник — настоя отново Кристин. — Не ти се налага всеки ден да се мъчиш да постигнеш разбирателство с друг човек и да проявяваш търпение — довърши тя със задавен глас.
— Разногласието между тяло и душа съществува у всяко божие чадо — усмихна се свещеникът. — Затова се правят венчавки и сватби, за да получат мъжът и жената помощ в съвместния си живот, а родителите, децата и слугите да им бъдат верни и отзивчиви спътници по нелекия път към добруването и мира в дома им.
— Струва ми се, че е по-лесно да бдиш над спящите по света и да се молиш за тях, отколкото да се бориш със собствените си грехове — тихо отбеляза Кристин.
— Така е — рязко се съгласи свещеникът, — но недей да се заблуждаваш, Кристин. На този свят не съществува и един-единствен духовен пастир, извършващ бракосъчетания, комуто не се е налагало да се отбранява срещу набезите на нечестивия със същото усърдие, с което се мъчи и да брани стадото си от вълка.
— А аз си мислех, че божиите служители, нали обикалят светилища и владеят всички силни слова и молитви… — лахо подхвана Кристин.
Гюнюлф се пресегна да засили огъня и подпря лакти на коленете си.
— Тези дни се навършват шест години, откакто пристигнах в Рим заедно с Айлив20 и двама шотландски свещеници, с които се запознахме в Авиньон. Изминахме целия път пеш. Озовахме се в града точно преди началото на постите. Хората в южните страни имат обичая да организират пищни гуляи и пиршества по това време на годината. Наричат ги карнавали. В странноприемниците виното, червено и бяло, се лее като река, а хората танцуват през нощта и наклаждат огньове по откритите места. Тогава в Италия е пролет, в нивите и градините цъфтят цветя, а жените се кичат с тях и, застанали по прозорците, хвърлят рози и теменужки на хората по улиците. Над каменните зидове висят килими от коприна и най-фини платове, защото в Италия къщите са от камък, а крепостите и домовете на рицарите се намират в самия град. Там няма законови наредби за търговски права или заповед да се спазва мир в градовете. Рицарите и техните слуги се бият по улиците и кръвта им тече… На улицата, където отседнахме, имаше такава крепост; господарят го викаха Ермес Малаволти. Високото здание потапяше в мрак цялата тясна уличка, а стаята на нашата странноприемница приличаше на студена тъмница в каменен затвор. Често ни се налагаше да вървим долепени до стената, когато рицарят минаваше по уличката, възседнал коня си. По дрехите му дрънчаха сребърни звънчета. Следваше го цяла свита оръженосци, а под копитата на жребците им хвърчаха нечистотии, защото в тази страна хората изхвърлят сметта и отпадъците си направо пред вратите. Улиците са неприветливи, мрачни и тесни като планински клисури. Нямат нищо общо с нашите зелени градски алеи. По уличките на този град се провеждат състезания с коне, докато трае карнавалът. Пускат диви арабски жребци да се надбягват.
Свещеникът помълча, а после отново подхвана:
— В дома на рицар Ермес живееше негова сродница на име Изота. Човек би могъл да я помисли за самата Изолда от легендата. Кожата и косите й имаха цвета на мед, а очите й бяха черни. Няколко пъти я зърнах до прозореца… Но покрайнините на града са по-пусти и от най-безлюдните планински склонове в Норвегия, макар че в околните планини се забелязват градчета и крепости, а по тучните пасища личат следи от човешки поселения и пасат големи стада от овце и бели волове. Пазят ги пастири на коне с дълги копия в ръце. Те представляват опасност за пътниците, минаващи оттам, защото често ги пребиват, ограбват и хвърлят труповете им в ями. Но из тези тучни равнини се намират църкви, събиращи поклонници от цял свят. — Гюнюлф помълча, преди да продължи: — Вероятно тази страна изглежда толкова пуста, защото в нея се намира градът, който царувал над целия езически свят и е станал годеница на Христос. Караулите са напуснали града и в цялата си замайваща празнична врява той е заприличал на изоставена съпруга. Безделниците са се настанили в дома на отсъстващия съпруг и са подмамили стопанката да се присъедини към техния начин на живот, изпълнен с разврат, кръвопролития и размирици. Но под тази земя се намират прелести, по-скъпоценни от всички красоти под слънцето. Говоря за гробовете на светите мъченици, изсечени в самите скали на планините. Те са толкова многобройни, че свят да ти се завие. Замисли ли се човек колко много са били тези светии, които са загинали заради Христовата вяра, ще започне да цени всяка прашинка, литнала изпод копитата на конете, яздени от мерзавците, и ще осъзнае колко свята и достойна за поколенията е тя.
20
Айлив Аренсьон (?-1332) — архиепископ в Нидарус, радетел за изглаждане на вътрешните противоречия в Църквата. — Бел.прев.