Ерлен тъгуваше за дома си. В района на Финмарк се оказа по-спокойно, отколкото очакваше. Първата зима му се стори изнервяща, защото стоеше със скръстени ръце в крепостта и не можеше да предприеме нищо, за да я постегне. Преди седемнайсет години я бяха ремонтирали, но сега изглеждаше занемарена.
После настъпи пролетта, след нея лятото и му донесоха и живец, и размирици: срещи из фиордите с норвежки и наполовина норвежки бирници и говорители на народа от платата. Ерлен плаваше напред-назад с двата си кораба и много се забавляваше. Ремонтираха къщите на острова и подсилиха укреплението, но на следващата година всичко отново затихна.
Хафтур сигурно ще се погрижи пак да подновят размириците. Ерлен се засмя. Заедно плаваха почти до Трянема21; там Хафтур си хареса една лапландка и я взе със себе си. Ерлен се опита да го вразуми. Напомни му, че езичниците трябва да разберат кой е господарят и като такъв Хафтур не бива да ги дразни излишно. И без друго не успяха да си извоюват солидна подкрепа сред местното население. Ерлен го посъветва да не се намесва, когато лапландците се бият или изтребват помежду си: нека им остави тази радост. Но му обърна внимание да си отваря очите за руснаците и колбягите22 или както там се нарича тази паплач, и да не закача жените им, защото до една били вещици. На острова не липсвали други възможности… Но нека хлапакът от Гудьой да действа по свое усмотрение, докато се научи.
Хафтур не го свърташе у дома при жена му, а Ерлен вече искаше да се прибере. Изгаряше от копнеж по Кристин, по „Хюсабю“, по родния край и децата; по всичко, свързано с Кристин.
Във фиорда Люнг Ерлен разбра, че е акостирал кораб с неколцина йеромонаси на борда. Били от братството на проповедниците в Нидарус и пътували на север, за да хвърлят семената на правата вяра сред езичниците и еретиците в граничните райони.
Интуицията на Ерлен му подсказа да потърси брат си сред пътниците на кораба. И наистина три нощи по-късно двамата седяха в землянка на дребно норвежко стопанство до брега.
Ерлен се чувстваше странно развълнуван. За пръв път от много време насам, ако не се брои краткото му посещение в Бяркьой, той присъства на богослужение заедно с хората си. В църквата на Вълчия остров нямаше свещеник, само дякон в крепостта. Духовникът се опитваше да им припомня църковните празници, но никой не се грижеше за душевното спокойствие на норвежците, както си му е редът. Наложи им се да се утешават с мисълта, че се намират на нещо като кръстоносен поход и Всевишният няма да държи толкова строга сметка за греховете им.
Ерлен сподели всичко това с брат си, който го слушаше с разсеяна, странна усмивка на присвитите устни. Той винаги несъзнателно всмукваше леко долната си устна, сякаш размишляваше усилено над някаква загадка и беше на път да я прозре, но все още не бе стигнал до пълна яснота по въпроса.
Ставаше късно. Всички си бяха легнали в бараката. Единствено братята останаха будни. И двамата се чувстваха развълнувани от неочаквано удалата им се възможност да постоят насаме.
Прибоят на морските вълни и развилнялата се буря долитаха приглушено до тях през торфените стени. От време на време в землянката полъхваше вятър, раздухваше жарта в огнището и полюшваше пламъка на лампата с рибено масло. Вътре нямаше покъщнина. Братята седяха върху ниската пръстена пейка, опасваща трите стени на помещението, а между тях се намираше подложката за писане на Гюнюлф с мастило, перодръжки и свитък пергамент. Гюнюлф си записа старателно някои сведения, които Ерлен му предостави съвсем импровизирано: за срещи и домове на водещи уседнал начин на живот норвежци, как да разпознава дали морето е благоприятно за плаване, как да прогнозира какво ще бъде времето, някои думи от езика на лапландците. Гюнюлф лично управляваше кораба на име „Сюнива“; братята от ордена на проповедниците бяха избрали светицата за покровителка на начинанието си.
— Дано не ви сполети участта на мъжете от остров Селя — пошегува се Ерлен.
Гюнюлф посрещна думите му с усмивка.
— Аз не намерих покой — подхвана Ерлен. — А я виж себе си! Първо години наред кръстосваше напред-назад из южните райони, а щом се прибра, заряза свещеническото си призвание и доходите от църковните имоти и хукна да проповядваш пред нечестивия и изчадията му на север до Вяла река. Ти не отбираш от езика им, нито те — от твоя. Струваш ми се по-непостоянен и от мен.
21
Трянема — най-източната граница, до която се простирали правата на норвежката държава да събира данъци от руските и лапландските племена. Трянема се намира на Колския полуостров и най-вероятно е старото наименование на днешната река Поной в Русия. — Бел.прев.
22
Колбяги — народност, обитаваща през X-XII век териториите на Северозападна Русия и Карелия на границата с Новгород. — Бел.прев.