А, не, няма да я бъде тая. Той да не е плъх, който се оставя да го хванат в сламата под леглото. Едно е да съблазняваш, а съвсем друго — да ти се предлагат. Досмеша го. Та той избяга от красива жена както направи израилтянинът Йосиф23. Шарен свят, случва се какво ли не.
Сюнива му напомни за една негова позната. Срещаха се в хан за развратници. Тя пристигаше с целомъдрената, благонравна походка на кралска дъщеря, тръгнала на литургия. Ерлен я облада многократно в горички и плевни, Бог да му прости, забравил за потеклото и за честта й. Докато беше с Ерлен, тя също се мъчеше да забрави за достойнството си, но не успя да пренебрегне напълно аристократичната си гордост. Тя неизменно проговаряше в нея.
Бог да те благослови, Кристин. С Божията помощ ще удържа на думата, която ти дадох първо тайно, а после и в църквата, или повече няма да се нарека мъж на място. Така стоят нещата.
Оставиха Сюнива в град Иряр, където имала роднини. За късмет на раздяла тя не изглеждаше ядосана. Нямаше защо Ерлен да стои с клюмнала глава и да унива като монах: двамата се забавляваха и се наслаждаваха на компанията си по време на пътуването. На сбогуване Ерлен й подари няколко скъпи кожи. Тя обеща да му покаже палтото, което ще си ушие от тях. Сигурно все някога щели да се срещнат отново. Клетата жена, мъжът й боледуваше постоянно и беше доста възрастен.
Ерлен се радваше, че се прибира при съпругата си с чиста съвест, и се гордееше с нравствената си твърдост. Замаян и полудял от желание да види Кристин, той ликуваше: най-красивата и нежна роза и лилия на света и негова!
Кристин посрещна Ерлен на пристана в Биргси. Рибарите обадили във Виг, че „Маргигрен“ се отбила в Иряр. Кристин бе довела двамата си най-големи синове и Маргрет. Слугите в „Хюсабю“ приготвяха пиршество за приятели и роднини по случай завръщането на господаря.
Дъхът на Ерлен секна, когато видя колко се е разхубавила съпругата му. Доста се бе променила. От крехкото ранимо лице на монахиня под забрадката, което си възвръщаше момичешко излъчване след всяко раждане, нямаше следа. Кристин се бе превърнала в млада жена и майка в разцвета на силите си. Пълните й бузи червенееха между белите гънки на забрадката, а наедрелите й гърди се повдигаха под лъскавите ланци и украшения. Снагата й под колана с ключовете и позлатената ножница се бе наляла и смекчила. Беше станала още по-хубава. Вече не приличаше на крехкия ангел, който всеки миг ще литне към небосвода. Дори големите й слаби ръце се бяха закръглили и побелели.
Пренощуваха във Виг в дома на абата. На следващия ден поеха към „Хюсабю“. До Ерлен яздеше нова, неузнаваема Кристин — млада, с порозовели страни, весела, нежна и премаляла от щастие.
Кристин възнамеряваше да разговаря със съпруга за толкова много неща: за децата, за тревогите около Маргрет, за плановете й как да възстанови земите. Но всичко това се изгуби в опиянението от празника.
Двамата ходеха постоянно на пиршества и Кристин следваше неотклонно Ерлен, когато се налагаше да пътува в качеството си на областен управител. В „Хюсабю“ работеха много хора, а и сега Ерлен непрекъснато получаваше и изпращаше писма до икономите и наместниците си. Стопанинът се чувстваше превъзходно. Кой би бил по-подходящ за поста на управител, ако не той? Ерлен се бе сблъсквал с почти всички раздели от гражданския закон и с постановленията на християнското правосъдие. Беше си взел поука от несгодите. Отличаваше се с остър и схватлив ум, а и като малък бе получил добро възпитание. Сега тези му добродетели си казваха думата. Ерлен свикна да чете сам писмата и назначи един исландец за писар. Преди господарят слагаше печата си под всичко, което други му бяха прочели, и дори не поглеждаше книжата. Кристин разбра за това през последните две години, след като се запозна със съдържанието на писмата в сандъците.
А тя бе обзета от неизпитвано досега лекомислие. Вече не беше толкова мълчалива сред хора и се държеше повесело, защото знаеше колко е красива, а и за пръв път, откакто се омъжи, се чувстваше напълно здрава. Вечер, когато с Ерлен нощуваха в някоя стая за гости в голямо имение или селска къща, двамата се смееха и шепнешком обсъждаха познатите си и новите вести. Ерлен беше по-словоохотлив от всякога и печелеше с невиждана лекота хорското благоразположение.
23
Според Библията Йосиф бил продаден на Петефрий — един от фараоновите придворни. Петефрий го направил настоятел дома си, а жена му хвърлила око на Йосиф, но той я отблъснал. — Бел.прев.