Младият мъж скочи от пейката, вдигна Рамборг във въздуха и целуна врата й толкова страстно, че по кожата остана червено петно. Ужасен и слисан от постъпката си, Симон я пусна, грабна Арнерд и направи същото с нея, за да прикрие вълнението си. Започна да се закача с момичетата — едното невръстно, другото почти мома — гонеше ги, а те се катереха по масите и пейките. Накрая Симон ги остави на напречната пейка до вратата и изтича навън.
В „Йорун“ не споменаваха за Кристин в негово присъствие.
Рамборг Лаврансдатер растеше и ставаше все по-хубава. Мълвата бързаше да я сгоди. Известно време се носеха слухове за нея и Айндриде Хоконсьон от рода Валдрес-Йеслинг. Двамата млади бяха роднини по съребрена линия от четвърта степен, но Лавранс и Хокон бяха заможни и можеха да намерят пари, за да издействат изключение от папата във Франция24. Тази женитба би сложила край на някогашните съдебни вражди още от времето, когато старите потомци на Йеслинг подкрепяли херцог Скюле, а крал Хокон им отнел имота във Воге и го дал на Сигюр Елдярн. Ивар Йеслинг-младши си възвърна „Сюнбю“ чрез женитба и няколко сделки за размяна на имоти, но тези събития предизвикаха безконечни крамоли и вражди. Лавранс говореше за тях с усмивка; делът, който се полагал на съпругата му, не струвал колкото всичката телешка кожа и восък, изразходвани по случая, да не говорим за пътуванията и натрупаната от тях умора. Но стопанинът на „Йорун“ се занимаваше с тези разправии, откакто се ожени за Рагнфрид, и нямаше как да се откаже.
Айндриде Хоконсьон обаче вдигна сватба с друга мома и йорундци не изглеждаха особено разочаровани. Присъстваха на тържеството, а после Рамборг не без гордост се похвали, че четирима мъже отворили дума за нея пред Лавранс — кой за себе си, кой от името на роднина. Баща й обаче не желаел да жени дъщеря си, преди да порасне и сама да реши кое е най-добре за нея.
И така до пролетта, когато Рамборг навърши четиринайсет. Една вечер двамата със Симон стояха в обора и се радваха на новородено теле. Бялото добиче имаше кафяв белег на челото. На Рамборг петното й заприлича на църква. Девойката се бе сгушила в Симон, приседнал на ръба на кошарката, а той й подръпваше плитките.
— Май наближава сватбата ти, Рамборг!
— Много добре знаеш, че баща ми няма да ти откаже, ако ме поискаш — напомни тя. — Вече съм достатъчно голяма да ме задомят.
Симон се сепна, но се помъчи да се засмее.
— Пак ли тези твои лудории!
— Не са никакви лудории — погледна го девойката с широко отворени очи. — Отдавна съм решила да живея при теб във „Формо“. Защо през последните години непрекъснато ме вземаш в скута си и ме целуваш, ако не искаш да стана твоя жена?
— Искам, разбира се, но не съм допускал, че заслужавам толкова красива и млада девойка като теб. Та аз съм по-възрастен от теб със седемнайсет години. Сега не се замисляш за това, но един ден, когато ти ще бъдеш жена в разцвета на силите си, няма да ти се живее със стар, сърдит съпруг с голямо шкембе.
— Сега се чувствам в разцвета на силите си — засия тя. — А и ти не си престарял, Симон.
— Освен това съм и грозен. За кратко ще се преситиш да ме целуваш!
— Няма такава опасност — засмя се тя и му поднесе устните си, но Симон не я целуна.
— Не искам да се възползвам от неблагоразумието ти, миличка. Това лято Лавранс ще те води на юг. Ако и след това пътуване не си промениш решението, покорно ще благодаря на Бог и на Пречистата Дева, задето са ми отредили по-добър жребий, отколкото съм се надявал, но няма да те карам да ми се вричаш отсега, красавице моя.
Същата вечер Симон взе кучетата, копието и арбалета си и се качи в планината. По ливадите още имаше много сняг. Той заобиколи пасището и си сложи ските. Прекара цяла седмица в лов на северни елени до езерото на юг от Глиганските върхове. Но вечерта, когато се отправи към селото си, го обзе познатото безпокойство и страх. От Рамборг се очакваше да сподели случилото се с баща си. Когато пое по ливадата покрай пасището на „Йорун“, Симон забеляза, че от покрива на овчарската колиба се вие дим, а вътре проблясва светлина. Сигурно Лавранс бе дошъл да нагледа имота си. Симон реши да се отбие при него.
По поведението на Лавранс младият мъж усети, че правилно е предугадил какво се е случило. Двамата поприказваха за лошото отминало лято и кога тази година е най-подходящо да преведат добитъка на север. Обсъдиха новия ястреб на Лавранс, разперил криле над вътрешностите на печащите се на шиш птици. Лавранс ходил до долината Илман, защото преди ден–два неколцина селяни от Алв му обадили, че тамошната му конюшня се срутила. Вечерта премина в подобни разговори. Накрая Симон не се стърпя:
24
В периода 1309–1377 седалището на папите е в Авиньон, Франция. Едва през 1378-а папа Григорий XI премества папската резиденция обратно в Рим. — Бел.прев.