— В нашето семейство си имаме приоритети — храната е на особена почит — подхвърли тя. — Какво направи?…
И млъкна, защото в този момент Бианка се показа и извика:
— Всички на масата!
Не беше точно паническо бягство, но беше от рода на неясно Брауново движение на електрони. Очевидно, когато Бианка Хейл кажеше нещо, всички слушаха и безпрекословно изпълняваха. Посочиха му стол между Рина и Ан, после сервираха вечеря в семеен стил, достатъчна да го изхрани цяла седмица.
Виното се лееше, както и разговорите. Никой не се засягаше, ако го прекъснеха или пренебрегнеха. Просто отново подемаше темата. Всеки имаше да каже нещо и настояваше да говори, независимо дали другите искаха да го изслушат.
Обикновените правила на масата тук не важаха. Ако говореха за политика, всички вземаха участие. Други теми бяха бизнес, храна, религия. После го взеха на прицел без каквато и да е милост към Рина.
— И тъй… — Бела го посочи с чашата си. — Докъде си стигнал с Катарина, Бо?
— Остават ми още около десетина сантиметра.
Тя му се усмихна с котешка усмивка.
— Последният, когото доведе вкъщи…
— Стига, Бела — прекъсна я предупредително Рина.
— Та значи последният, когото доведе, беше актьор. Решихме, че е в състояние да си помни репликите, защото главата му бе съвсем празна.
— Излизах с едно момиче някога — рече Бо. — Можеше да опише какво е носил всеки, да речем на раздаването на „Оскарите“, но не знаеше кой е настоящият президент на САЩ.
— Бела знае и двете — обади се Ксандър — тя е всестранно развита. Винс, как е ръката на майка ти?
— По-добре, много по-добре. Ще й свалят гипса другата седмица. Майка ми си счупи ръката — обясни той на Бо. — Падна от коня си.
— Съжалявам да го чуя.
— Не успяла да го спре. Тя е удивителна жена.
— Образец на съвършенството — допълни Бела с прекалено мила усмивка. — А твоята майка, Бо? Ще трябва ли Рина да се съревновава с нея? — продължи малко заядливо тя.
В стаята надвисна напрежение.
— Всъщност не се виждам често с майка си.
— Щастливка си ти, Рина. Извинете ме — Бела остави салфетката си и излезе от стаята.
Секунда по-късно Рина я последва.
— Искам да ви покажа идеята, която има Бо за ресторанта — Гиб извади салфетката от джоба си и я приглади. — Бианка, само помни, че аз съм баща на децата ти, така че да не ме изхвърлиш заради това момче само защото се предполага, че е много сръчен с чука. Подай го на другите — рече той на Фран.
Бела си бе грабнала чантата и сега излезе като фурия през задната врата, Рина я последва по петите.
— Какво ти става, по дяволите?
— Нищо не ми става. Искам да изпуша една цигара — тя извади обсипана със скъпоценни камъни табакера, взе си цигара и я запали със запалка в същия стил. — В тази къща не се пуши, не помниш ли?
— Защо се заяждаш с Бо?
— Не повече от останалите — тя вдъхна дълбоко дим и го издуха.
— Заяждаше се и ти го знаеш. Какъв е подтекстът, Бела?
— Майната му на подтекста. Какво ти пука? Ти просто ще го чукаш няколко седмици и после ще го изгониш. Както правиш обикновено.
Гневът накара Рина да бутне сестра си доста силно.
— Дори и да е истина, това си е моя работа!
— Тогава си гледай работата! Това ти се удава най-добре. Последва ме само защото ти писна вътре. В противен случай изобщо нямаше да се загрижиш за мен.
— Това са пълни глупости. Обадих ти се два пъти — оставих две съобщения.
Бела дръпна още веднъж от цигарата, пръстите й трепереха.
— Не исках да говоря с теб.
— Тогава защо си ми звънила?
— Защото тогава исках да говоря с теб — гласът й се скърши и тя се извърна. — Трябваше да говоря с някого, а теб те нямаше!
— Не мога да си бъда у дома всяка минута, за да изслушам някоя от кризите, в които изпадаш, Изабела. Да не съм от „Сестрите Рулбук“.42
— Не ми обръщай внимание — Бела се обърна, в очите й блестяха сълзи. — Моля те, не ми обръщай внимание.
Бела често плачеше. Но онези, които я познаваха, разбираха кога сълзите й са показни, кога — от яд и кога от истинска мъка. Кога се преструваше и кога сълзите й бяха искрени.
— Скъпа, какво има? — Рина прегърна сестра си през кръста, за да я заведе до пейката в дъното на патиото.
— Не знам какво да правя, Рина. Винс си има любовница.
— О, Господи! — инстинктивно я притисна по-близо до себе си. — Съжалявам. Сигурна ли си?
— Има ги от години.
— За какво говориш?
— Различни жени. От самото начало винаги е имало други жени… Той просто… Просто досега внимаваше и ги държеше далеч от мен. Беше дискретен. Преструваше се, че ме обича. А сега… сега дори не му пука. Излиза по два-три пъти в седмицата. Когато му потърсих сметка, ми каза да вървя да пазарувам и ми обърна гръб.
42
Орден на мексиканско-американските жени, основан в САЩ от сестра Мери Бенития за подпомагане на нарастващото по брой мексиканско население след революцията в Мексико от 1910 г. (трябвало да говорят поне два езика — испански и английски, но някои владеели и френски, и немски). — Б.пр.