— Какво? Не, разбира се — а дали не беше точно такъв? Не, не, реши след минута размишление Бо. — Но…
— Защото ние наистина много си допадаме. Сега ми позволи да ти помогна… — лицето й изведнъж стана замечтано и когато Бо проследи погледа й, видя Брад да идва по улицата със същото изражение.
Бо се обърна и се хвана за главата.
— Боже, бедната ми глава! Вие — моите най-добри приятели, сте на път да довършите онова, което онзи кучи син започна снощи.
— Не ставай глупав. В случай че не си забелязал, стоиш на алеята по долни гащи. При това доста парцаливи. Той е добре — извика Манди на Брад.
— Човече, съкрати ми живота с десет години! — Брад ускори крачка. — Наистина ли си добре? Видя ли те лекар? Искаш ли да те заведем на рентген?
— Бях на лекар — Бо се намръщи, когато Брад го прегърна здраво.
— Разтревожихме се много и право тук. Какво стана с колата ти?
— Изгоря.
— Беше хубав пикап. Какво можем да направим за теб? Искаш ли да ти оставя моята кола? Или да те закарам, ако трябва да ходиш някъде.
— Не знам. Все още не съм дошъл на себе си.
— Не се тревожи — успокои го Манди. — Искаш ли да си легнеш? Мога да ти направя нещо за ядене.
Въпреки факта, че ръцете им се сплетоха, Бо осъзна, че и двамата са тук заради него. Както е било винаги досега.
— Ще си взема душ, ще се облека, трябва да проясня главата си.
— Добре, а аз през това време ще ти направя закуска. Ще си вземем свободен ден, нали, Брад?
— Разбира се.
— А когато слезеш при нас — добави Манди, — искаме да ни разкажеш всичко. Всичко.
Рина разтърка очи и отново се взря в екрана на компютъра.
— Пасторели баща си е имал работа със закона почти през целия си живот. Нападения, пиянство, побой, нападения с цел палеж, дребни кражби. Има четири ареста по подозрения в палеж. Два преди пожара в „Сирико“, два след излизането му от затвора. Последен известен адрес — Бронкс. Но жена му е в Мериленд, точно на границата с окръг Колумбия45.
— Синът е вървял по стъпките на бащата — добави О’Донъл. — Няколко ареста преди още да навърши шестнадесет.
— Знам за тях. Джон ме държеше в течение, защото го помолих. Прибраха го също като баща му. Джоуи уби кучето си и го запали на стълбите пред нашата къща.
Тя отиде до бюрото на О’Донъл, като приседна на края му, за да си говорят, без разговорите в стаята да им пречат.
— Той уби собственото си куче, О’Донъл. Казаха, че било акт на насилие, резултат от ареста на баща му заради пожара. Беше проблемно, объркано дете, объркано от насилието в дома. Баща му редовно пребиваше майка му. А той също пребиваше децата от време на време.
— Но ти не си се предала.
— Не. Спомням си го как тичаше след колата, когато арестуваха стария Пасторели. Джоуи боготвореше баща си. Повечето деца, растящи в подобна среда, го правят. Майка му беше слаба, безгласна буква. Баща му беше господарят, той командваше. Само погледни какво е вършил! — Наведе се, за да може да чете върху екрана на О’Донъл. — Арести за насилие, сексуално насилие, вандализъм, голяма автомобилна кражба… Не само е следвал, ами е надминал баща си.
— В досието му няма пожар.
— Така е. Може би е по-внимателен или има повече късмет в тази област. А може би той и баща му действат в комбина. Или е запазил премиерата си в пожарите за мен. Но или единият от тях, или и двамата стоят зад всичко това.
— Не споря.
— Единият или и двамата са убили Джош Болтън.
— Това е голяма крачка, Хейл. От онова, което е в досиетата им, до убийство.
Тя поклати глава.
— Може да има и други убийства, които просто не са били разкрити. И всичко води към мен. Към онзи далечен ден, когато Джоуи ми посегна. Било е опит за сексуално насилие, но аз бях много малка, за да го проумея.
Но все още помнеше, при това много добре, как я хвана за гърдите, за чатала, а също и как я нарече. Помнеше свирепостта, изписана на лицето му.
— Той скочи върху мен, но брат ми и няколко негови приятелчета ме чуха да викам и го прогониха. Казах на татко и той отиде направо при стария Пасторели. Никога не бях го виждала толкова ядосан. Ако някои от съседите и от клиентите в „Сирико“ не бяха излезли да ги разтърват, щеше да стане още по-лошо. Много по-лошо. Татко заплаши, че ще повика полиция и хората, които бяха там, и чуха какво е станало, го подкрепиха.
— И същата нощ Пасторели е подпалил „Сирико.“
— Да. „На ти, копеле такова, ето това заслужаваш!“ Гнусна работа. Пиянска и гнусна, без дори да помисли за хората, които живееха над пицарията. Можеше да изгорят заедно с нея.
— Но ти си видяла пожара.
— Така е. Отново аз. Връщаме се на мен. Той уж ни беше наказал, но никой не пострада. Застраховката покри щетите, а и целият квартал беше готов да ни подаде ръка за помощ. Може да се каже, че всъщност пожарът донесе само полза за семейството ми. Създаде атмосфера на лоялност, даде възможност на родителите ми да разширят бизнеса си, да го модернизират.
45
Вашингтон се намира в пределите на щат Мериленд и се получава парадоксът, че президентът трябва да бъде подчинен на губернатора на щата, което не е възможно. Затова Вашингтон е обособен в окръг Колумбия. А Балтимор е толкова голям, че крайните му квартали стигат почти до границата с окръг Колумбия. — Б.пр.