— Да — Рина задържа диамантите на светлината. — Имам чувството, че някоя красива жена не е получила своите дрънкулки от Дядо Коледа миналата година — тя отиде до огледалото и ги сложи близо до ушите си. — Красиви са.
— Господи, ти си била момиче.
— Позна. Пристигнал е да се изфука на майка си и да натрие носа на вуйчо си. Скъпа кола, модни дрехи, подаръци. Не вярвам да е спечелил от лотарията. Но вуйчото вместо да се впечатли го е подложил на разпит и той е побеснял. Сцена, скандал, след което го изхвърлят от къщата. Джоуи няма намерение да им прости това.
— Обаче е търпелив. Какъв търпелив кучи син.
— Точно по това се различава от стареца си. Изчаква, наблюдава, замисля го, прави перфектен план. Познава семейството. Как да си го върне на бащата? Я по-добре да го върне на сина.
— Ще вземем досието за случая от Фредерик Каунти.
— Прилича на пожара в основното училище и в гаража. Подпалил е сградата така, че да напомня на случайна злополука, предизвикана от деца, аматьорска работа, нищо специално.
— Нищо на повърхността. Много е печен, О’Донъл. Наистина е много добър.
Умен съм, много съм умен. Дадох на старата клетъчен телефон, един номер да звъни, когато трябва и ако трябва. Глупава кучка. Трябваше да й показвам сто пъти как се работи с него. Това ще бъде нашата тайна, мамо, само ти и аз срещу гадния свят.
Лесно я преметнах, както винаги.
И получих каквото исках. Малката курветина от квартала най-накрая тръгна по следата! Да я накарам да си спомни, това беше сладко, даже много сладко!
Сега всичко ще се обърне. Всичко, целият ми лош късмет, всички нещастия и грешки. Ще направим голям завой.
И всичко ще изгори, в това число и малката курва, с която започнаха нещастията на моето семейство.
Когато влезе в „Сирико“, главата на Рина беше пълна с данни, теории и тревоги. Обикновено идваше тук, когато искаше да пропъди тревогите и да измие мръсотията от един тежък ден. Тази вечер щеше да се срещне с Бо.
В първия момент, когато огледа масите, не го забеляза, но веднага зърна една червенокоса глава — Манди, спомни си Рина, която се бе сгушила в едно от сепаретата с мъж на около тридесет със светло кестенява буйна коса. Джон Крю49 за него, ретро хипи за нея.
Пиеха домашно вино и се галеха по бедрата.
Видя и Джон на една от малките маси. Като отговаряше пътем на обичайните приветствия и поздрави, Рина се отправи към него.
— Ето мъжа, когото исках да видя.
— Миденият сос е чудесен тази вечер.
— Ще го имам предвид — тя седна срещу него и махна на сервитьора. — Разбрал си, че става нещо.
Той нави на вилицата си още лингуини.
— И аз така чух. Тя се облегна.
— Татко ти се е обадил, нали?
— А ти какво мислеше, че няма ли? Ти защо не ми се обади?
— Щях. Нуждая се от ухото ти, от мозъка ти, но не тук и не сега. Може ли да се срещнем утре, за закуска, да речем? Не, по-добре ела у нас. В моята къща. Ще приготвя закуска.
— В колко?
— Можеш ли по-рано? В седем?
— Вероятно ще успея да те вместя в програмата си. Искаш ли да ми подскажеш за какво става дума, че да го предъвча?
Рина понечи да му каже, но знаеше, че ако започне и произнесе само една дума, той ще иска да узнае всичко. Тя самата би постъпила така.
— По-добре да остане в главата ми тази нощ.
— Тогава до седем.
— Благодаря.
— Рина — задържа я Джон, когато тя понечи да стане. — Трябва ли да ти напомням да бъдеш внимателна?
— Не — тя стана, наведе се и го целуна по бузата. — Не е необходимо.
Сетне отиде в кухнята и изпрати въздушна целувка на Джак, който бъркаше сос и го сипваше върху тестото.
— Виждал ли си Бо? Трябваше да се срещнем тук.
— Отзад е, в подготвителното.
Заинтригувана, тя заобиколи работната маса и влезе в стаята за подготовка на продуктите. И застана като закована на вратата, защото видя баща си да дава на Бо урок по приготвяне на пица.
— Тестото трябва да бъде еластично, иначе няма да се разстеле правилно. Не дърпай, ще стане цялото на дупки.
— Ясно, сега просто ще… — Бо взе топка тесто от една намазана с олио тенджера в хладилника. Започна да го дърпа и разпъва.
— Сега използвай юмруците си, както ти показах. Започни да го оформяш.
Съсредоточен в работата си, Бо започна да мачка тестото с юмруци. Не е толкова зле за начинаещ, промисли си Рина.
— Може ли да го хвърля?
— Чупи-купи — предупреди го Гиб.
— Добре — с разкрачени крака и присвити очи, като цирков артист, готов да жонглира с горящи факли, Бо подхвърли тестото във въздуха.
Малко по-високо от необходимото, според Рина, но все пак успя да го хване, завъртя го и отново го хвърли.