— Ясно, слънчево, горещо.
— Хлапето ти е казало, че иска да стане детектив. Вероятно е имало лупа?
— Точно така, тип „биволско око“. Браво, страхотна си! Лупата е била на бюрото върху една книга. Слънцето е падало върху нея, загряло е стъклото, подпалило хартията. Бюрото е дървено, завесите текстилни.
— Бедното хлапе.
— Можеше да бъде и по-лошо. Разносвачът видял дима и се обадил веднага на 911. Успели са да локализират и потушат пожара в неговата стая.
— Липсваше ми възможността да говоря за истински случаи. Знам, знам. Все още съм само студентка и повечето от лекциите, които умирам да слушам, не мога да посещавам преди да завърша първи курс и да се прехвърля в „Шади Гроув“. Понякога имам чувството, че съм в говорилня.
— Трябва да ти кажа нещо друго — той остави вилицата си и я погледна в очите. — Пасторели е излязъл от затвора.
— Той… — Рина се стегна. Огледа се, за да види дали някой от семейството й не подслушва. — Кога?
— Миналата седмица. Току-що научих.
— Това все някога трябваше да стане — каза мрачно Рина. — Щеше да излезе много по-рано, ако не бе получил допълнителна присъда заради побоя над пазача.
— Не мисля, че ще ви създава някакви неприятности, надявам се, че не ще посмее да се върне тук. Вече няма никакви връзки с това предградие. Жена му все още живее в Ню Йорк при леля си. Проверих. Момчето е под наблюдение.
— Спомням си, когато го отведоха — тя погледна през прозореца и през улицата. По стълбите на къщата, в която някога живееше Пасторели, имаше саксии с гераниум, а завесите бяха дръпнати.
— Кого?
— И двамата. Спомням си как отведоха господин Пасторели с белезници и как жена му бе скрила лицето си в жълта кърпа за съдове, а едната й обувка бе развързана. А Джоуи тичаше след колата и пищеше. Стоях с татко. Мисля, че това засили още повече връзката, което вече съществуваше между нас. Може би затова ми позволи да го придружа, когато прибраха и Джоуи защото уби онова бедно куче.
— Така се затвори една глава за теб, глава, която започна, когато малкият негодник те нападна. Няма причина да мислим, че може да се отвори отново, но ти и твоето семейство трябва да знаете, че е на свобода.
— Аз ще им кажа, но по-късно, Джон, когато се приберем вкъщи.
— Добре.
Рина отново погледна през прозореца и загрижената й физиономия се разведри.
— Това е Ксандър! Веднага се връщам.
Изскочи от сепарето, забърза към вратата, прекоси улицата и прегърна брат си.
Да си е у дома, беше все едно отново да е дете. Ароматите и звуците на къщата бяха толкова многообразни, какво винаги. Лакът за политура, който майка й използваше откакто се помнеше, миризмите на ядене, които бяха неразделна част от кухнята, така както и огромната стара маса. Музиката, която гърмеше от стаята на Ксандър, независимо дали беше вътре или не. Звукът от дръжката на синджира за пускане на водата в тоалетната, който звънеше, когато някой го дръпнеше.
Рядко минаваше час без телефонът да звъни и тъй като времето бе хубаво, прозорците бяха отворени и през тях нахлуваха звуците на трафика, както и гласовете на пешеходците, които спираха, за да побъбрят.
Можеше отново да си представи, че е на десет години и седи с кръстосани крака на леглото на сестра си, докато Бела се кипреше суетно из стаята, тъкмейки се да излиза.
— Има толкова много неща за вършене — тя постави сенки на клепачите си с умението на художник. — Не знам как ще успея да свърша всичко преди сватбата. Винс казва, че се тревожа прекалено, но аз искам всичко да бъде идеално.
— Ще бъде. Роклята ти е прекрасна.
— Знаех точно какво искам — Бела отметна назад един облак руса коса. — В края на краищата съм се готвила за това през целия си живот. Спомняш ли си, когато си играехме на булки с онези стари дантелени пердета?
— Да, и булката винаги беше ти — потвърди Рина, но с усмивка и без завист.
— Е, сега няма да бъде наужким. Знам, че татко направо се стресна от цената на роклята, но булката е на показ в деня на сватбата, нали? Не бих понесла да съм на показ в някаква рокля с намалена цена. Искам Винс да ослепее, когато ме види с нея. О, почакай да видиш какво ми даде той за „нещо старо“.14
— Мислех, че ще сложиш перлите на баба.
— Не. Те са много сладки, но са старомодни. Освен това не са истински — тя отвори чекмеджето и извади малка кутийка. Подаде я на сестра си. — Купи ги за мен от един бижутер.
Вътре имаше обици, в които проблясваха капчици диаманти, а обковът беше толкова нежен, че изглеждаше като изплетен от паяжина.
14
Обичай е в сватбения ден булката да носи „нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо и сребърни шест пенса в обувката си“. Нещо старо символизира непреходността и връзката с миналото, нещо ново — надежда и оптимизъм, нещо назаем — да не забравят, че зависят от приятели и семейство, нещо синьо — традиционен цвят за булка от векове, символ на скромност и вярност в древния Рим, а шестте пенса (шотландски обичай) — богатство и сигурност. — Б.пр.