Всяка маса бе украсена със същите по цвят рози като тези в букета на Бела, по покривките бяха пръснати бели розови листенца, а в центъра имаше още повече цветя и лъскава колонада от чисто бели свещи.
Рина бе помолена да седне на дългата главна маса заедно с групата на младоженците. Беше благодарна на майка си, че предвидливо бе сложила Джош на същата маса, на която бе Джина, така че можеше да разчита на нея да го забавлява. Почти толкова бе благодарна и че Фран — като кума, и братът на Винс — в ролята си на кум, бяха единствените, които трябваше да произнесат традиционните тостове и речи.
Хапна чудесно приготвени ребърца алангле, говори и се смя с останалите гости, притеснявайки се малко за Джош. Когато се огледа из голямата бална зала, се зачуди в какъв свят щеше да влезе сестра й.
Двете фамилии се бяха смесили, както правят хората на подобни събития. Но макар и да не познаваше всички, веднага бе в състояние да ги разграничи по групи. Работническата класа, висшата класа. Градските предградия и буржоазните богаташки квартали.
Булката не бе единствената, която носеше диаманти и чиято рокля струваше повече от седмичната печалба на „Сирико“. Но тя бе единствената от нейната кръв.
Вероятно, помисли си Рина, единствената от нейната кръв, която се държеше все едно е била родена, повита в пелени от „Прада“.
Сякаш прочел мислите й, Ксандър се наведе над ухото й.
— Сега ние сме бедните роднини.
Рина се изкикоти, сетне вдигна чашата със шампанско.
— Много важно. Наздраве!
Стана й по-леко, когато успя да избяга от формалните си задължения на шаферка и да намери Джош в тълпата от гости.
— Добре ли си? Най-после за малко съм свободна.
— Добре съм. Ама че сватба! Не съм присъствал досега на такава.
— Да, страхотна е — съгласи се тя. — Не знаех, че снимките ще се проточат толкова дълго. Имам чувството, че съм те изоставила. И исках да те предупредя, че…
— Катарина! — разнесе се възклицание и леля й Кармела я притисна в прегръдката си и я обви в облаци от парфюм. — Колко си красива! Ти самата приличаш на булка. Но си много слаба! Сега, като си вкъщи, малко ще те поохраним. А кой е този красив младеж?
— Лельо Кармела, това е Джош Болтън. Джош, запознай се с леля ми Кармела Сирико.
— Радвам се да се запозная с вас, госпожо Сирико.
— Хубав и учтив. Днес е сватба и аз съм само Кармела. Моята скъпа племенница! — тя обви със силна ръка раменете на Рина. — Много е хубава, нали?
— Да, госпожо, тя…
— Франческа е красавицата, Изабела има стил и страст. Но нашата Катарина — тя е най-умната. Нали така, саrа!
— Точно така. Аз имам мозък.
— И освен това днес изглеждаш великолепно. Може би на вас, млади човече, ще ви дойде някоя идея в главата, когато хванете букета? — тя му намигна дяволито. — Познавам ли семейството ви?
— Не го познаваш — намеси се бързо Рина. — Срещнахме се с Джош в колежа. А сега трябва да го представя и на другите.
— Да, да, разбирам. Запази ми един танц — подхвърли лелята, когато Рина дръпна Джош встрани.
— Ето за това исках да те предупредя — започна тя. — Ще трябва да изтърпиш още много подобни разпити, дори от трета степен16. Кое е семейството ти, какво работят, ти какво работиш, в коя църква ходиш. Всички в моето семейство смятат, че е редно да знаят всичко, и кътните ти зъби дори. Не го приемай лично.
— Добре, ще издържа. Джина вече ми даде напътствия. Малко е страшничко, но ще се оправя. А ти наистина изглеждаш прекрасно. Никога не съм бил на голяма католическа сватба. Чувствам се страхотно.
— И освен това ще продължи дълго. Така, сега ще те представя на вуйчовците си и на останалите лели. Въоръжи се с търпение.
Всичко мина добре, отбеляза Рина, когато приемът беше към края си. Джош може би беше малко позатрупан с въпроси, но те бяха толкова много, че той просто нямаше физическата възможност да отговори дори на половината от тях.
Музиката поддържаше настроението, като за всеки имаше по нещо — от Дийн Мартин до Мадона. Рина се отпусна за миг, когато започна да танцува с младоженеца.
— Никога не съм виждала сестра си толкова щастлива. Церемонията е прекрасна, Винс. Всичко е прекрасно.
— Тя се тревожи дни наред. Всеки ден. Но Бела си е такава.
Той се движеше плавно по пода и същевременно не откъсваше очи от лицето й. Рина бе сигурна, че за да постигне подобно съвършенство, е вземал много уроци. Да танцува и да очарова.
— Сега ще започнем живота си, ще създадем дом, ще имаме семейство. Ще ни дойдеш на гости веднага след като се върнем от медения месец и се подредим.
— Разбира се, аз съм тук.
— Аз съм щастлив човек — да имам за съпруга толкова красива, очарователна жена. И при това тя умее да готви! — той се засмя и целуна Рина по бузата. — А сега имам и още една сестра.