Не беше негова грешката, че когато се прибра, след като изпрати Манди, купонът у съседа на долния етаж се вихреше с пълна сила. Да спре за малко, беше израз на учтивост и освен това приятен начин да прекара остатъка от съботната си вечер.
И тъй като трябваше само да изкачи стълбите до горкия етаж, за да се прибере у дома, той реши, че няма нищо лошо да обърне няколко бири.
Но грешката му бе и той си я призна веднага след като главата му престана да пищи, че остана там до два сутринта и изсмука цели шест стека.
Но и това не бе напълно негова грешка, защото там имаше бира и начос17. А какво може да направи човек, когато яде начос, освен да ги полива с бира?
Океан от бира.
Някъде имаше аспирин. Може би. О, ако милостивият Бог само му припомнеше къде, по дяволите, бе заврял шишенцето с „Адвил“18! Щеше да допълзи до него, ако знаеше къде да завлече бедното си тяло. И защо не бе пуснал пердетата? Защо този милостив Бог не угасеше слънцето, което блестеше като разпалена червена пещ право в сълзящите му очи?
Беше наказан, защото боготвореше бога на бирата! Беше нарушил божиите заповеди и се бе поддал на фалшивия и пенлив бог на бирата. И сега бе наказан, така му се падаше! Бо си помисли, че аспиринът, който в момента смяташе за най-важен за оцеляването му, най-вероятно се намира в кухнята. Помоли се да е така, покри очите си с ръка и се измъкна от леглото. Стенанието му бе сърцераздирателно и се извиси в нещо, приличащо повече на писък, когато се спъна в обувките си и се просна по лице на пода.
Почти нямаше сила за друго, освен да изхленчи нещо като проклятие.
Успя някак си да се подпре на ръце и крака и докато балансираше в това унизително положение, отново си пое дъх. Никога вече. Никога вече, закле се той. Ако имаше нож подръка щеше да се пореже и да използва собствената си кръв, за да напише тази клетва върху пода. Успя да се изправи на крака, докато болката блъскаше в главата му, а стомахът му се бунтуваше и се надигаше заплашително към гърлото. Последната му надежда бе, че няма да повърне върху собствените си крака. Предпочиташе да го боли, отколкото да повърне.
За щастие апартаментът му бе с размерите на каравана и кухнята бе само на няколко стъпки от разтегателния диван. Нещо в нея миришеше на умрели плъхове и не беше ли това просто върхът? Той се извърна от мивката, пълна с чинии, от коша за боклук, който преливаше от кутии от готова храна, които трябваше да изхвърли и започна да тършува в бюфета.
Парчета дърво, талашит, помисли си пренебрежително Бо. Следващото нещо беше пластмасата. Вътре имаше отворени кутии „Лайф“, замразени пшеничени зърна, „Чериос“19, пакет чипс с лук и кисела сметана, четири кутии макарони със сирене, различни консервирани супи и кутия кейк с малини и сирене.
И там, точно там между „Лайф“ и „Чериос“, беше аспиринът. Благодаря ти, Исусе, Спасителю!
Тъй като вече го бе отворил при последния си махмурлук, сега трябваше само да изтръска три малки хапчета в лепкавата си ръка. Сложи ги в уста, завъртя крана на чешмата и тъй като нямаше място за главата му между купа чинии и кранчето, напълни шепата си с вода и глътна таблетките.
Задави се, когато едно от хапчетата заседна в гърлото му, изтича до хладилника и грабна бутилка „Гейтрейд“20. Отпи жадно, като се подпря, останал без сили, на барплота.
Проправи си път сред купища дрехи, обувки, някакви ключове и каквото още бе захвърлил на земята до банята.
След като се подпря с ръце на мивката, Бо събра целият си кураж и вдигна глава, за да се погледне в огледалото.
Косата му бе разчорлена и изглеждаше така, сякаш онзи мъртъв плъх от кухнята цяла нощ бе танцувал из нея. Лицето му бе пастелно сиво. Очите му бяха толкова кръвясали, че се зачуди дали някаква кръв изобщо е останала във вените му.
— Е, Гуднайт? Ти, тъпо копеле такова! Дотук беше. Ще се наложи да си стегнеш задника!
Той пусна душа и влезе под острите като иглички водни струи. И като впери очи в тавана, свали боксерките си и единия чорап, който все още бе на крака му. Облегна се напред, така че водата, която течеше от душа, да пада право върху главата му.
Трябваше да се махне от тази дупка. Междувременно трябваше да я почисти. Едно беше да прави икономии, като живее в евтин апартамент, и друго да го превръща в помийна яма, като изобщо не се грижи за него.
Така не можеше да се живее повече и той беше уморен от подобен начин на живот. Беше уморен да се изкривява от работа цяла седмица, а после да изпуска парата с прекалено много бира, от което естествено страдаше в неделя сутрин.