Рина се усмихна, удари крак в прахта и се приготви за нов удар. Може би предпочиташе формите, от които той се възхищава, да бъдат нейните собствени, а не силата на удара й, но пък състезателният й характер не би й позволил да играе като момиче.
— Прав си — съгласи се тя и се завъртя. — Ще прасна тази топка без никакви усилия в дясното поле.
— Зависи от защитника. — Хю замахна. Топката се удари в бухалката. — Две точки.
— Зависи от рънъра.
— Мамка му — той се засмя и удари следващата топка.
— Като говорим за форма и твоята не е никак лоша. Играл ли си някога професионално?
— В гимназията — Хю хвана топката на фаул линията. — Имахме отбор по софтбол. Играех на втора позиция.
— Аз обикновено вземах лявото поле, ако участвах в играта.
— Имаш добри крака за това.
— Тренирах гладко бягане в гимназията — някога, много отдавна беше получила съвет от дядо си да се научи да бяга и го бе послушала.
Рина отново зае позиция, удари бързо и отбеляза точка.
— Мислех да продължа и в колежа, но уроците ми бяха много тежки. Затова наблегнах на ученето и станах книжен червей. Не изпуска й от очи топката — каза наполовина на себе си и се завъртя.
— Трябва да отидем някой път на мач, на „Камдън Ярдс“25. Тя го погледна и се усмихна.
— Разбира се.
Когато Хю спомена да си вземат по бира и нещо за ядене, тя едва не предложи да отидат в „Сирико“. Не, все още не биваше, реши Рина. Не беше напълно готова да го представи на семейството, нито на съседите.
Така че седнаха в „Руби Тъздейс“ и си поделиха порция начос и бира.
— И къде си се научила да въртиш така умело бухалката?
— Мммм — тя облиза разтопеното сирене от пръстите си. — Главно от баща ми. Той обича тази игра. Винаги успявахме да направим по няколко мача на година, когато бяхме деца.
— Имаш голямо семейство, така ли?
— Две по-големи сестри и по-малък брат. Зет, племенник и племенница от средната ми сестра. Предстоящ зет благодарение на голямата. Тя ще се омъжи през есента. Безброй лели, вуйчовци, братовчеди и братовчедки. Толкова са много, че не мога да ги изброя — при това само първи. А ти?
— Три по-големи сестри.
— Наистина ли? — охо, получаваше още точки върху таблото за отбелязване на резултата, реши тя. Не можеше да бъде уплашен от многолюдно семейство. — И ти очевидно си бил принцът вкъщи.
— Можеш да се обзаложиш — Хю се усмихна. — Те са омъжени. Имам общо пет племенници.
— Какво правят сестрите ти?
Той я загледа за миг в недоумение.
— В какъв смисъл?
— Какво работят?
— О, не работят. Домакини са.
Тя вдигна вежди, докато отпиваше глътка бира.
— Чувала съм, че това е доста тежка работа.
— Не могат да ми платят достатъчно, за да я върша, затова предполагам, че си права. Чух, че семейството ти имало ресторант. „Сирико“. Страхотни пици.
— Най-хубавите в Балтимор. Вече трето поколение върти бизнеса. Сестра ми Фран е помощник управител. А нейният Джак — момчето, за което ще се омъжи, меси тестото. А ти си второ поколение пожарникар, нали?
— Трето. Баща ми все още работи. Все говори, че ще се пенсионира, но не ми се вярва. Работата е в кръвта му, а димът му е влязъл под кожата.
Рина се замисли за лабиринта и за желанието си да мине през него отново. По-добре, по-бързо.
— Това ми е познато.
— Той е на петдесет и пет. Хората — цивилните, искам да кажа, наистина не разбират физическия стрес от тази работа.
— Нито пък емоционалния. Психологическия.
— Да, и това също — Хю се облегна назад, вгледан в нея. — Ти се справяш добре, издръжлива си. Лабиринтът не е за лигльовци. Влизала си и в горящи сгради, прояви се в няколко тежки случая. Имаш добра конструкция, като… как да кажа, като хрътка.
Макар да бе на сух режим в областта на любовните отношения, все още помнеше как се флиртува.
— Виж ти. Чудех се дали въобще ще забележиш.
Харесваше й усмивката му, бързото й появяване и дързостта, която светеше в нея. Тази усмивка казваше, че той беше мъж, който знае точно кой е и какво преследва.
Сега целият светна.
— Забелязах. Особено когато носеше онези къси шорти на пистата. Между другото, повечето жени не могат да се справят с физическото натоварване в нашата работа.
— Доста мъже също не могат.
— Без съмнение. Не правя никакви сексистки подмятания — вдигна ръка той. — Имам предвид, че си една от малкото жени, които съм виждал да се справят. Издръжлива си, умна, имаш добри инстинкти. И не ти липсва смелост. Затова се чудя защо не си се записала за пожарникар.
Тя си взе още начос. Хю не беше от хората, които сипят похвали, знаеше това. Така че прие наблюденията му сериозно и му отговори също сериозно.