— А защо не на някой пироман, наркоман или нехранимайко, който има зъб на собственика?
— Пожарникарите докладваха, че вратите са били заключени. Занитени с болтове. Трябвало е да ги счупят. Защо на горния етаж има решетки? Кой слага решетки на прозорците на втория етаж? При това са нови. Изглеждат съвсем нови. Собственикът го е направил. Заключил е мястото, за да държи неканените гости навън. Сигурно само той има ключове.
— Приключвай и опиши всичко. Бива си те, Хейл.
— О, да, бива си ме. Чакам този момент от единадесет годишна.
Вечерта, все още силно развълнувана, Рина седеше срещу Фран в „Сирико“ и тъпчеше в устата си капели д’анджело30 със сос маринара.
— И така, не успяхме да открием собственика на сградата, който имал три заема, обезпечени с мястото, и цял куфар, пълен със застраховки. Хората, с които говорихме, ни казаха, че се оплаквал как бездомници и наркомани разрушават собствеността му. Как не можел да изпразни къщата си. Предполагам, че медиците ще идентифицират неизвестния труп като собственика. Освен той да е избягал и да се е покрил, след като подпалването е тръгнало не както трябва. Все още имам много работа на мястото, но нещата се натъкмяват. Като по учебник.
— Чуй се само! — Фран се разсмя, като отпи минерална вода. — Моята малка сестричка — следовател. Почакай, докато мама и татко научат за твоя първи разрешен случай.
— Разрешен? Е, не съвсем. Предстои да се направи възстановка, да се проведат разпити, да се провери миналото му. Толкова се надявах, че ще се обадят, докато съм тук.
— Рина, във Флоренция сега е един часът след полунощ.
— Е, да — тя поклати глава. — Права си.
— Нали позвъниха днес следобед! Прекарват си чудесно. Татко успял да навие мама да вземат под наем един малък мотопед. Можеш ли да си ги представиш как обикалят из Флоренция като две хлапета?
— Мога — Рина взе чашата си и я вдигна за наздравица, после отпи. — Нямаше да заминат обаче, ако не беше ти.
— Не е вярно.
— Абсолютната истина е. Ти винаги се грижиш за всичко. Пое всички отговорности тук, за да могат мама и татко да отделят малко време и да пътуват. Бела, като дойде тук, не вдига повече от една чаша и то за да пие от нея. При това в редките случаи, когато се сеща да ни посети. Е, и аз не съм за пример.
— Ти почисти масите миналата неделя и настаняваше хората повече от час във вторник, след като бе работила целия ден.
— Живея точно над пицарията, така че не е кой знае каква работа — но все пак се усмихна, макар и малко злобничко. — Забелязвам, че не оправда Бела.
— Бела си е такава. И освен това има три деца.
— Плюс бавачка и домашна прислуга, и градинар — о, забравих, не се казва градинар, а озеленител — Рина махна с ръка, когато Фран й отправи укорителен поглед. — Добре де, не ме гледай така. Ще се успокоя. Не искам да злословя срещу Бела. Просто се чувствам малко виновна, че ти пое основната тежест от работата. И Ксандър ти помага самоотвержено, макар да е доста зает в медицинското училище.
— Забрави за вината. Всички правим онова, което е най-важно за нас — тя вдигна очи и се усмихна на мъжа си, който месеше тесто на работната маса.
Той имаше големи ръце и мило лице, далеч не грозно или простовато. Яркочервената му коса падаше на челото му като малки пламъчета. А когато срещна погледа й, очите му светнаха от задоволство.
— Кой можеше да предположи, че ще се влюбиш в ирландец, който обича да готви италиански манджи! — развеселена, Рина продължи да яде. — Знаеш ли, ти и Джак все още сте като влюбени гълъбчета, макар че сте заедно вече три години.
— Не преувеличавай. Станаха две миналата есен. Но може би има и още нещо, което подхранва огъня на любовта — Фран хвана двете ръце на сестра си. — Нямам търпение. Не мога повече да мълча. Исках да изчакам, докато се нахраниш, така че Джак и аз да ти го кажем заедно, но не мога повече да чакам и една минута.
— О, Боже! Ти си бременна!
— На четири седмици — бузите й станаха розови. — Много е рано още, трябваше да си мълча, но просто не мога и…
Рина скочи и прегърна сестра си през врата.
— О, Боже! Почакай! — изтича заобиколи работната маса и се хвърли на гърба на Джак. — Татенце! Поздравления!
Лицето му почервеня и се сля с косата, когато Рина го разцелува звучно по бузите.
— Шампанско за всички! От мен!
— Мислехме да запазим новината само в семейството… — глуповато се ухили Джак, когато Рина се отдръпна от него.