— Защо не влезе долу? Разтоварването винаги присъства в менюто на „Сирико“.
— Там е прекалено шумно — рече Люк, докато тя се насочваше към банята. — Надявах се на спокойна вечер.
— Вече е спокойна — Рина извади шишенцето и го занесе в малката кухня със стария работен кон — готварска печка и жълт барплот. — И аз ще взема един аспирин. Пих много шампанско долу. Имаше празненство.
— Да, забелязах, че си прекарваш страхотно. Погледнах през прозореца, преди да заобиколя.
— Е, трябвало е да ми се обадиш — тя му подаде аспирин и вода.
— Имах главоболие, Кат. И не исках да седя в шумния ресторант и да те чакам да свършиш с празнуването.
Ами като те е боляла главата, защо, по дяволите, не си пил аспирин по-рано? — помисли си тя. Мъжете бяха такива бебета.
— Може би щях да свърша по-рано празнуването, ако знаех, че си тук. Фран е бременна.
— Ъ?
— Сестра ми Франческа. Тя и Джак ще си имат бебе. Лицето й щеше да освети цял Балтимор, когато ми каза.
— Те не се ли ожениха скоро?
— Женени са от няколко години и се опитват от самото начало. Направо ще напълним цяла детска градина. Сестра ми Бела има вече три и си прави устата за още едно.
— Четири деца на тази възраст! В днешно време! Това е направо безотговорно.
Като приседна на рамката на стола, Рина започна да разтрива врата и раменете му.
— Така става, когато си имаш работа с голямо италианско католическо семейство. А тя и Винс могат да си го позволят.
— Ти нали не мислиш да раждаш по едно всяка година?
— Аз? — разсмя се тя и изпи водата си. — Децата не влизат — в непосредствените ми планове, дори и в по-далечните. Рано ми е. Тъкмо започвам кариерата си. Като я споменах, днес получих първия си голям случай. Чу ли за сградата на Бродуей с празни апартаменти и една-единствена жертва?
— Нямах време за новините днес. Работих дванадесет часа. И прекарах по-голямата част от тях да ухажвам един потенциален клиент. Голяма клечка.
— Това е чудесно. Важен клиент — високо заплащане.
— Все още не сме се договорили, но работя по въпроса — ръката му с дълги пръсти и тясна длан погали нежно бедрото й. — Поканих го на вечеря с жена му в четвъртък вечер. Ще облечеш нещо по-специално, нали?
— В четвъртък вечер? Люк, забрави ли, че родителите ми се връщат от Италия в четвъртък? Ще вечеряме всички вкъщи. Предупредих те за това.
— Е, можеш да ги видиш в петък или през уикенда. За Бога, живеят от другата страна на улицата. Това е важно, Кат.
— Разбирам. И съжалявам, че няма да можеш да се присъединиш към нас за посрещането им.
— Ти чуваш ли ме какво говоря? — ръката върху бедрото й се сви в юмрук. — Трябва да дойдеш с мен. Необходимо е, за да поема управлението на тази сметка. Очаква се срещата ни да се състои. Вече съм го уредил.
— Съжалявам. Моята вечер беше насрочена, преди ти да резервираш четвъртъка. Ако промениш датата, аз ще…
— Защо да я променям? — той скочи и бутна стола, като разпери ръце. — Това е бизнес! И изключително важна възможност за мен. Може да получа повишението, за което работя от толкова време. А ти просто ще се видиш със семейството си! Каква голяма и важна работа е да ядете някакви проклети спагети, когато можеш да го направиш всеки друг път!
— В интерес на истината ще ядем маникоти31 — отвърна рязко, но потисна вълната от възмущение и се изправи на крака. — Родителите ми отсъстваха почти три седмици. Обещах им, че ще бъда с тях дори и да ме повикат по спешност. Когато се върнат вкъщи, ще научат новината, че най-голямата им дъщеря носи своето първо бебе. Тези неща са важни в моя свят, Люк.
— О, значи онова, което аз искам, не е важно?
— Разбира се, че е. И ако ме бе попитал, преди да правиш планове, щях да ти напомня, че вече съм заета. Би могъл да предложиш друга вечер.
— Клиентът иска четвъртък, клиентът получава четвъртък — изстреля Люк, а гневът зачерви бузите му. — Такива са законите в моя свят. Имаш ли някаква представа, дори мъглява идея каква е конкуренцията във финансовото планиране? Колко време и усилия се искат, за да се спечели управлението на една мултидоларова сметка?
— Не съвсем — и вероятно според него това беше неин пропуск, че не се интересува особено от тези неща. — Но знам колко много работиш и разбирам, че за теб е важно.
— Да бе, да! То се вижда.
Люк й обърна гръб и тя изразително завъртя очи зад гърба му. Но пристъпи напред и бе готова да се сдобрят.
— Виж, наистина съжалявам. Ако има някакъв начин да отмениш вечерята за друг ден, аз ще…
— Казах ти вече! — той отново размаха ръце и се завъртя към нея. И тогава опакото на ръката му я халоса здраво по бузата.
31
Доста дебели спагети, с плънка от сирене или месо, освен варени може да се приготвят и на фурна. — Б.пр.