Всичко това беше вярно. Но колко пъти през последните години се отдръпваше — или по-точно се скриваше — от потенциална връзка?
Да ходи на срещи беше хубаво, да прави секс също, но само без сериозно обвързване, моля! Ксандър подхвърляше, че мислела като мъж. Може и да беше вярно.
Дали не купи тази къща като вид компенсация, както някои бездетни двойки или самотници си вземат куче?
Ето на, вижте! Когато искам, мога да поемам ангажименти. Купих си къща.
Да бе, да, къща, в която не мога да се накарам да вляза сега, когато всичко е подписано и подпечатано, помисли си Рина.
Можеше просто да я препродаде. Да я боядиса, да направи някои поправки тук и там и отново да я обяви за продажба. Нямаше закон, който да я задължава да запази къщата тридесет години.
Тридесет години. Рина притисна корема си с ръка. И защо стоеше като някоя хлапачка?
Беше вече на тридесет и една, по дяволите! Беше полицай с цяло десетилетие стаж. Можеше да влезе в тази проклета къща, без да изпада в паника. Освен това не след дълго част от семейството й щеше да се изсипе тук като природно бедствие. Не биваше да я хванат да седи на стълбите, изпаднала в нервна криза.
Рина стана, отключи вратата и уверено влезе вътре.
Мигновено, сякаш беше отворила тапата на бутилка с етикет „Напрежение“, то се изпари и изчезна.
Да вървят по дяволите ипотеките и заемите и ужасът как ще избере цветове за стените! Беше искала тази къща. Голяма, стара, с високи тавани, с лакирани гарнитури и подове от истинско дърво. Разбира се, тук имаше прекалено много място за сам човек. Но това не я безпокоеше. Щеше да използва една от спалните за склад, след като събереше достатъчно вещи за складиране.
Другата щеше да превърне в кабинет, третата в домашен гимнастически салон, а последната щеше да запази като стая за гости.
Рина реши да не обръща внимание на ехото и празното пространство и влезе във всекидневната. Може би трябваше да приеме предложенията на различни роднини за употребяваните им мебели. Поне на първо време. Някои от картините на майка й щяха да стоят добре на стените. Вече виждаше как да направи това място уютно и удобно.
А малката приемна щеше да стане нейна библиотека. Освен това се нуждаеше от голяма маса за трапезарията. И от още столове, за случаите, когато семейството щеше да й идва на гости.
Кухнята беше хубава, реши тя, след като направи обиколката на първия етаж. Точно кухнята при предварителния оглед затвърди решението й. Предишните собственици я бяха обзавели с лъскави черни домакински уреди, които имаха още много години живот. Имаше прекрасни, гладки, с цвят на пясък плотове и шкафове с цвят на мед. Можеше да смени някои от вратичките със стъклени. Може би от матово стъкло, или от модерните грапави стъкла.
Щеше да й бъде приятно да готви тук, нещо, което обичаше да прави в свободното си време. От всички деца на семейство Хейл, Бела единствена не обичаше да готви. Над мивката красиви големи прозорци гледаха към малкото задно дворче.
А там лилиите цъфтяха. Нейните лилии цъфтяха. Можеше да поговори с чичо си Сал дай направи малко, колкото пощенска марка патио34 и да използва способностите на Бела, за да оформи кокетна градинка.
Разбира се, бяха минали години, откакто бе садила нещо друго, освен гераниум в саксиите на прозореца. Години, откакто тя и Джина бяха садили домати, чушки и босилек в градината на общата къща, която споделяха в колежа.
Но й се струваше — поне от сладкото разстояние на времето, че копането и саденето й бяха доставили удоволствие.
Вероятно този път щеше да засади цветя, защото изискваха по-малко грижи. Разбира се, Бела щеше да каже кои са най-подходящи.
За цветя, мода и светско събитие, което трябва да бъде посетено, Бела без съмнение беше безспорен авторитет.
Помисли си да се качи горе, да обиколи и втория етаж, да подреди мислено мебелите, да набележи идеите си. Но реши да приключи разходката си из първия етаж, като излезе в малкото дворче.
Искаше да повърви по собствената си трева.
Дворчето бе оградено от двете страни с телена ограда. Съседът й отдясно бе посадил някакви храсти покрай граничната линия. Добра идея, помисли си Рина. И тя трябваше да направи нещо подобно. Беше не само красиво, но и създаваше чувство за уединение.
А вляво…
Я виж ти, бива си го! — помисли си тя. Възторжената оценка не беше за двора, а за обитателя му.
За щастие нямаше никакви храсти, които да пречат на гледката.
Мъжът беше с гръб към нея и видът му отзад беше доста обещаващ. Не особено високите температури на май не бяха го разколебали да свали ризата си. А може би работата с дървения материал го бе разгорещила.