При появата й Бо сложи ръка на сърцето си.
— Тя просто влезе в стаята и главата ми се завъртя. Рина вдигна вежди.
— Ще трябва да укротиш малко топката, съседе!
— Това е първият ми ден, дай ми малко време. Мисля, че ти трябва по-малка маса, но разтегателна за случаите, когато организираш фамилни срещи. Така няма да се тревожиш за…
— Аз самата все още не знам какво искам — става дума за масата, напомни си тя, но и за него. Всъщност за всичко друго, с изключение на работата й. — Не мога да кажа.
— Ще направя няколко проекта. Ще поставим началото. Помещението е същото като в моята къща, така че ще взема мерки у нас. Стаята крие голям потенциал — той й се усмихна. — Неограничен потенциал. Най-добре да си вървя.
— Защо не останеш? — възпротиви се Бианка. — Да хапнеш нещо с нас.
— Благодаря, друг път. Ако ти трябва нещо — обърна се към Рина, — аз съм в съседната къща. Ето ти номера на телефона — извади той картичка от джоба си. — Този е мобилният, а домашният е на гърба. Ако ти трябва нещо, просто позвъни.
— Добре. Ще те изпратя.
Бо й подаде чашата си.
— Всичко е наред. Няма нужда. Знам пътя. Остани със семейството си. Ще дойда в „Сирико“, за да хапна една пица, Бианка.
— Значи ще се видим там.
Майка й изчака, за да не може да я чуе.
— Държи се възпитано. Има хубави очи. Трябва да му дадеш шанс.
— Имам номера му — отвърна Рина и пъхна картичката в джоба си. — Ще си помисля.
14.
Пожарът бе започнал в таванското помещение на красива стара сграда в Болтън Хил. В богаташкото предградие имаше хубави малки паркове и разкошни дървета от двете страни на улиците.
Целият трети етаж също бе пламнал, по-голямата част от покрива бе разрушена и част от втория етаж също бе пострадала. Тъй като пожарът бе започнал сутринта в работен ден от седмицата, не е имало никой вкъщи.
Някакъв бдителен — или любопитен съсед, бе забелязал дима и пламъците и бе повикал огнеборците.
Рина прочете доклада от първоначалния оглед на път към местопроизшествието.
— Няма следи от насилствено влизане. Собствениците имат охранителна система. Чистачката, която идва веднъж седмично, знае кода. Инспекторът е открил точката на възникване на пожара на тавана. Вестници, остатъци от кибритена кутийка.
— Хубав квартал — отбеляза О’Донъл.
— Да. Пообикалях малко тук, докато си търсех къща. Все пак предпочетох старото ми предградие.
— И то не е лошо. Чух, че си имала интересен съсед. Тя го изгледа с подозрително присвити очи.
— Как пък си успял да чуеш това?
— Може баща ти да е споменал на Джон, може Джон да е споменал на мен.
— Защо всички вие не си намерите по-интересни обекти за обсъждане от моя съсед.
— Няма криминални прояви.
— Ти си го проучил? За Бога!
— Безопасността преди всичко — намигна й О’Донъл, сетне зави в паркинга зад ъгъла. — Една глоба за превишена скорост преди шест месеца.
— Не искам да знам — тя слезе от колата и отиде отзад, за да извади куфарчето с оборудването си.
— Ерген, не се е женил.
— Престани, О’Донъл! Млъкни!
Той също взе своето куфарче.
— Има лиценз за Балтимор и Ориндж Каунти. За бизнес е посочил адрес в Пи Джи Каунти35. Там живее партньорът му. Твоето момче много се мести. На всеки шест-осем месеца сменя адреса.
— Ти си един непоносим натрапник.
— Да — О’Донъл сякаш имаше пружини в краката, докато вървеше към къщата. — Затова ми е забавно. Слушай, двамата с партньора му купуват сгради, ремонтират ги, постягат ги и ги продават. Твоето момче…
— Не е мое момче!
— Твоето момче се нанася в къщата, живее там и работи по вътрешността й, оправя я, продава я, купува друга и се мести в нея. Правил е това през последните десет или дванадесет години.
— Много хубаво. Сега може ли да се съсредоточим върху работата си вместо върху него?
Тя първо огледа сградата, обгорелите кафяви тухли, рухналите ъгли на покрива. Направи снимка за доклада.
— В доклада пише, че вратата на таванското помещение и прозорецът били отворени.
— По този начин се получава хубаво течение — вметна О’Донъл. — Там има струпан багаж, като на всеки таван. Непотребни за сезона дрехи, украса за празниците. Прекрасно гориво.
— Идва съседката — съобщи Рина спокойно и свали камерата. — Аз ще я поема.
— Пожелавам ти успех. — О’Донъл вдигна куфарчето си и тръгна към вратата.
— Госпожо! — Рина извади значката си от колана. — Аз съм детектив Хейл от градската полиция на Балтимор, отдел „Палежи“.
— „Палежи“? Добре, добре — жената беше дребна, тъмнокожа и спретната като изгладено спално бельо.