По-късно тази нощ си позволих лукса да спя в тясното си легло в малката си стаичка. По някое време се събудих от усещането за студен метал, който докосва кожата ми. Усмихнах се, обърнах се на другата страна и потънах в блажен сън.
33.
Огън
На следващата вечер опаковах внимателно пътната си торба, загрижен да не забравя нещо важно. Проверявах всичко за трети път, когато на вратата се почука.
Отворих и видях на прага да стои малко, десетинагодишно момче, което дишаше тежко. Очите му се стрелнаха към косата ми и в тях се появи облекчение.
— Ти ли си Коат?
— Квоте — поправих го аз. — Да, аз съм.
— Имам съобщение за теб. — Той бръкна в джоба си и извади изцапан лист хартия.
Протегнах ръка и момчето отстъпи крачка назад, като поклащаше глава.
— Дамата каза, че ще ми дадеш един йот, задето съм ти донесъл съобщението.
— Съмнявам се в това — заявих аз и протегнах ръка. — Дай да видя бележката. Ще ти дам половин пени, ако наистина е за мен.
Момчето се намръщи и ми я подаде неохотно.
Дори не беше в запечатан плик, а просто прегъната на две. Освен това беше и леко влажна. Когато погледнах запотеното момче, разбрах защо.
В бележката пишеше:
Квоте,
Любезно те каня на вечеря тази вечер. Липсваш ми. Имам вълнуващи новини. Да се срещнем на петата камбана в „Бъчвата и глиганът“.
Твоя
Дена
П.П.: Обещах на момчето половин пени.
— Петата камбана? — извиках аз. — В името на черните ръце на бога! Колко време ти отне да стигнеш дотук? Вече минава шестата камбана.
— Т’ва не е моя грешка — отвърна момчето и се намръщи свирепо. — Търся те от часове. Тя ми каза „Котвите“2. Каза ми да я отнеса на Коат в „Котвите“ от другата страна на реката. Но това място изобщо не е на доковете. И на табелата отвън няма никакви котви. Как да го намери човек?
— Като питаш някой! — изкрещях аз. — Черно проклятие, момче! Толкова ли си глупав? — Възпрях желанието си да го удуша и си поех дълбоко дъх.
Погледнах през прозореца към намаляващата светлина на деня. След по-малко от половин час приятелите ми щяха да се съберат около огнището в гората. Нямах време да ходя до Имре.
— Добре — казах аз колкото се може по-спокойно.
Изрових един малък молив и надрасках бележка от другата страна на листа.
Дена,
Ужасно съжалявам. Твоят куриер ме откри едва след шестата камбана. Той е неописуемо глупав.
Ти също ми липсваш и аз се поставям изцяло на твое разположение утре по което и да е време на деня или нощта. Изпрати момчето обратно с твоя отговор, за да ме уведомиш кога и къде.
С нежност,
Квоте
П.П.: Ако момчето се опита да вземе пари от теб, му извърти една хубава плесница зад ухото. Ще получи парите си, когато върне твоята бележка в „При Анкер“, стига да не се обърка или да не я изяде по пътя.
Сгънах листа отново и притиснах топче горещ восък върху сгъвката.
Претеглих кесията си. През изминалия месец бях започнал постепенно да харча от последните два таланта, които бях заел от Деви. Прахосвах пари за лукс като превръзки, кафе и материалите, нужни за плана тази вечер.
Вследствие на това разполагах само с четири пенита и един самотен шим. Метнах пътната си торба на рамо и махнах на момчето да ме последва надолу по стълбите.
Кимнах на Анкер, който стоеше зад бара и след това се обърнах към момчето.
— Добре — казах аз, — обърка нещата със закъснението си, но ще ти дам възможност да ги поправиш. — Извадих три пенита и му ги показах. — Върни се в „Бъчвата и глиганът“, намери жената, която те е изпратила тук, и й дай това. — Вдигнах бележката. — Тя ще напише отговор. Ще го донесеш тук и ще го връчиш на него. — Посочих Анкер. — И той ще ти даде парите.
— Да н’съм идиот — възрази момчето. — Първо искам да получа половин пени.
— Аз също не съм идиот — уверих го аз. — Ще получиш цели три пенита, когато върнеш бележка от нея.
То ме погледна кръвнишки и кимна навъсено. Подадох му бележката и момчето се затича навън.
— Хлапето ми се видя малко объркано, когато влезе тук — отбеляза Анкер.
Поклатих глава.
2
На английски „anchors“, оттук и объркването на момчето с „Anker’s“ — странноприемницата на Анкер. — Бел.прев.