Г-н Смутензасрамен натисна бутонче, скрито в кората на дъба и една врата се отвори.
— О! — възкликна Мишел. — Какъв чуден асансьор! Колко би се радвал брат ми Оливие! Той обожава асансьорите.
— А вие? — попита я Смутензасрамен.
— Аз ли? Аз обичам гарваните — отвърна Мишел, която беше започнала да го опознава.
Черният гарван се изчерви от удоволствие и погали краката на Мишел с крилото си.
— Вие сте славна феичка — каза й той. — А сега, чуйте: ще влезете в асансьора, ще затворите грижливо вратата и ще натиснете бутона: „ШЕВ“. Щом асансьорът спре, ще излезете…
— И ще върна асансьора — каза Мишел.
— Ако искате — забеляза Гарванът. — Вие сте фея, правите каквото си искате… Вдясно ще видите врата и на нея надпис: „Госпожица Небесна“. Ще почукате… Госпожица Небесна е гардеробиерката на феите.
— Мила ли е? — попита Мишел.
— Гардеробиерка е — отвърна Смутензасрамен. И той бутна Мишел в асансьора.
Втора глава
Всичко мина много добре. Когато се качваше с асансьор, Мишел винаги се страхуваше да не би той да отмине последния етаж и да пробие покрива на къщата. Но асансьорът на големия дъб спря на третия етаж.
Мишел излезе. Видя вратата на госпожица Небесна и почука.
— Влезте — обади се треперлив глас.
Момиченцето влезе и видя стара дама, облечена в черна копринена рокля, с бяла шапчица върху сребристите й къдрици.
— Добър ден, госпожице — каза старата дама. — Коя сте вие?
Мишел й подаде картончето, което й бе дал Гарванът.
— Аз съм феята Мишел.
— Много добре — каза госпожица Небесна. — Ей сега ще се занимаем с вас.
Мишел тръгна след госпожица Небесна по вита стълба. Старата дама отвори една врата и тутакси двете се озоваха на широка площадка на върха на дъба. Около площадката се виждаха само листа, а отгоре — само небе.
— Къде са платовете? — попита изненадана Мишел.
— Ей тук — отвърна госпожица Небесна, като посочи небето. — Роклите на феите могат да бъдат направени от пет различни материи: чисто небе, синьо небе с бял облак, залез слънце (във всички нюанси), изгрев слънце и звездно небе.
— Как ги отрязвате?
— Ще видите. Искате ли чисто синьо небе?
— Да… Не искам облаци.
Госпожица Небесна извика:
— Юпитер!
Един голям орел, когото Мишел не беше забелязала, кацна в краката им.
— Юпитер, отрежете къс чисто небе за рокля на феята Мишел… Веднага, моля ви се!
Орелът литна, вдигна се нагоре, изчезна и само след пет минути се върна, като държеше в клюна си сгънато парче небе.
— О! Колко е красиво! — възкликна Мишел. Никога не бе виждала нещо по-хубаво от този небесен плат: той беше син, но много бледосин; не се виждаше бяло и все пак се отгатваше, че лек облак се бе плъзнал по небето в момента, когато Юпитер беше отрязвал парчето; не се виждаха звезди и все пак се отгатваше, че в него има невидими звезди.
— Като го пипате, все едно докосвате прохладен въздух, ще видите — каза госпожица Небесна.
Тя разгъна парчето небе, което се развя около нея, и го надипли така чевръсто по тялото на Мишел, че само за минутка момичето бе облечено в най-скъпата рокля на фея, прикрепена встрани с лунен сърп, а на рамото със звезда.
— Вие сте сръчна — каза Мишел на госпожица Небесна. — Сръчна като…
Щеше да каже сръчна като фея, но си помисли, че може би ще прозвучи нескромно и млъкна.
— Ами крилете ми?
— Сега ще се занимаем и с тях. Крилете са на втори етаж… Но най-напред трябва да се претеглите.
— Защо?
— Защото размерите на крилете зависят от теглото на феята. За някоя дебеличка фея трябват много по-големи криле, отколкото за лекичка като вас.
В залата, където беше кантарът, Мишел видя голяма таблица.
Стрелката показа, че Мишел тежи двадесет и пет килограма, а таблицата — че й са нужни криле, дълги шестдесет и пет сантиметра.
— Да отидем в склада за криле — предложи госпожица Небесна. — Какви криле предпочитате? Имаме стар модел от щраусови пера и нов модел от коприна, опъната на алуминиева рамка.
— Кои са по-хубави? — попита Мишел.
— С новите се лети по-бързо, но старите са по-изящни.