— Да, но при тях не беше тихо като молитва на монахиня. Шляеха се из залата, седяха един до друг, имаше малко натискане… май нищо по-сериозно, но на онази слаба светлина не виждах добре. Някакво момиче се запъти към нас, но Пати й направи знак, затова само ни целуна и се отдалечи. — Бен се ухили. — Доста я биваше в целувките. Бях единственият там без тога и си мислех, че се набивам в очи. Но тя сякаш не забеляза. Всичко вървеше съвсем небрежно, но приличаше на добър балет. Майк ту стоеше отпред, ту се смесваше с хората. Веднъж ме тупна по рамото и целуна Пати — не припряно, но пък много бързо. Не говореше. Зад него имаше някаква джаджа като грамадно стерео. Използваше го за „чудесата“, но изобщо не изрече тази дума на английски. Джубал, всяка църква обещава чудеса, но както досега е било само празно бърборене, така ще си остане и занапред.
— Има изключения — прекъсна го Джубал. — Някои изпълняват обещанията си. Два примера измежду многото — „християнските учени“ и римокатолиците.
— Католиците? За Лурд7 ли се сети?
— Не, за чудото на хляба и виното, превърнати в плътта и кръвта Христова.
— Хъм, няма да изкажа мнение за толкова трудно забележимо чудо. А пък „християнските учени“… ако си счупя крак, предпочитам някой хирург-касапин.
— Ами тогава гледай си в краката — посъветва го Джубал. — Аз няма да се занимавам със строшените ти кости.
— Не бих ти позволил. Не искам да ме лекува състудент на Уилям Харви.
— Той поне е знаел как да намества счупено.
— Все едно. Може би те също правят чудеса, но Майк предлага бляскави номера. Или е невероятен илюзионист, или е могъщ хипнотизатор…
— Или и едното, и другото.
— Може би е успял да усъвършенства затворена стереосистема, за да не се различава от действителността.
— Бен, защо изключваш напълно възможността за истински чудеса?
— Такива теории не ми харесват. Каквото и да правеше, театъра си го биваше. Веднъж осветлението се включи както трябва и видях лъв с черна грива, величествен като скулптура пред библиотека, а до него подскачаха агънца. Лъвът само се прозяваше и мигаше. Вярно, в Холивуд правят и по-добри ефекти, но аз усетих миризмата на лъв! Разбира се, това също може да се нагласи някак.
— Защо все настояваш, че е било измама?
— По дяволите, опитвам се да бъда безпристрастен!
— Тогава не насилвай фактите. Старай се да подражаваш на Ан.
— Аз не съм Ан. И тогава изобщо не бях безпристрастен. Наслаждавах се на всичко, беше ми хубаво. Майк направи чудесни фокуси. Имаше левитация и какво ли не още. Към края Пати се измъкна навън за малко, но ми каза да си седя на дивана. „Майкъл току-що им обясни, че който не се чувства готов за следващия кръг, трябва да си тръгне.“ Аз й напомних, че ще е най-добре да изляза, тя пък се учуди. „О, не, миличък, ти си в Деветия кръг! Ей сега ще се върна.“ Не ме се вярва някой да подви опашка и да се махна. Всички тези хора от седмия кръг бяха се настроили да продължат нататък. Но не забелязах кога пак стана светло и… ето ти я Джил!
Джубал, изобщо не беше като по стереовизията. Тя ме видя и ми се усмихна. Да де, когато актьорът гледа в камерата, струва ти се, че се е вторачил право в тебе. Но ако Майк толкова е подобрил системата, трябва да я патентова. Джил носеше някакви чудновати дрехи. Майк започна да напява нещо, половината на английски… за Майката, за единството в многообразието, взе да нарича Джил с различни имена… и с всяко дрехите й се сменяха…
Бен Какстън веднага се оживи, когато видя Джил. Не се остави да го обърка нито разстоянието, нито светлината — това си беше Джил! Гледаше го и се усмихваше. Почти не чуваше думите, защото се чудеше какво го е заблудило, че пространството зад Човека от Марс е грамаден стереоизлъчвател. Сега беше готов да се закълне, че може да изкачи стъпалата и да ощипе Джил.
Блазнеше го мисълта да постъпи точно така, но не искаше да съсипва представлението на Майк. Ще почака Джил да си освободи малко време…
— Кибела!
И нови дрехи по Джил.
— Изида!
Отново този фокус.
— Фриге!… Гея!… Дяволица!… Ищар!… Мариям!… Майка Ева!… Mater Deum Magna8! Любяща и любима, Живот безсмъртен!…
Бен вече нищо не чуваше. Джил беше Майка Ева, облечена само в сияние. Видя, че тя стои насред градина, до дърво, около което се бе увила грамадна змия.
Джил се засмя, протегна ръка и погали влечугото по главата… после се обърна и разпери ръце.
Желаещите да влязат в Градината тръгнаха напред. Тогава се върна Пати и докосна Какстън по рамото.
— Бен, да вървим, миличък.
Много му се искаше да остане, да поглъща с очи чудното видение… да отиде заедно с посветените. Но стана и излезе. Озърна се веднъж, когато Майк прегърна първата жена от върволицата, после се обърна към Пати и пропусна гледката — тогата на жената изчезна в мига, когато Майк я целуна. Не видя и как първият целунат от Джил мъж остана без тога.
7
Малък град в югозападна Франция, където всяка година на 10 април се стичат множество поклонници. Вярват, че по време на храмовия празник, посветен на Дева Мария, болните могат да намерят изцеление. — Бел. прев.