Джубал намери спасител в лицето на Доркас, която му донесе сандвичи и кафе. Хранеше се мълчаливо и Смит нямаше нищо против, защото отдавна бе научил, че времето за храна е време за размисъл. Джубал протакаше и се псуваше, че позволи на Майк да гледа стереото. Разбира се, момчето все някога трябваше да се сблъска с религиите, щом щеше да изживее дните си на тази главозамайваща планета. Но проклет да е, защо не почака Майк първо да свикне с безумието в човешките дела… а не да се запознае първо с фостъритите!
За заклетия агностик Джубал всички религии бяха еднакви — от първобитния анимизъм на бушмените в Калахари до най-наукоподобната вяра. Но някои харесваше още по-малко от останалите, а от Църквата на новото откровение зъбите му направо скоминясваха. Просташки наглите претенции на фостъритите, че дължат мъдростта си на пряка съобщителна линия с Небесата, тяхната надменна нетърпимост, техните футболни мачове и служби, по-скоро приличащи на телевизионен пазар… всичко това му действаше потискащо. Ако хората трябва да ходят на църква, защо поне не могат да се държат по-достойно, като католиците или квакерите?
Ако Бог съществува (по този въпрос Джубал запазваше неутралитет) и ако Той иска да му се покланят (което според Джубал беше почти невероятно, но все пак възможно, защото признаваше собственото си невежество), струваше му се дивашко да допусне, че един Бог, чието могъщество придава форма на галактики, ще се трогне от идиотските буйства, които фостъритите наричаха „богослужения“.
Въпреки това мрачната му честност го принуждаваше да признае, че фостъритите може би знаят Истината, единствената и точна Истина. Вселената беше устроена глупаво, меко казано… а най-малко вероятното й обяснение се криеше в празните фрази за „случайността“. Според тази заблуда някакви абстрактни неща „просто се случило“ да бъдат атоми, които „просто се случило“ да се подредят по начин, който пък „просто се случило“ да наподобява закономерности, а някои от съчетанията на атомите „просто се случило“ да имат самосъзнание и две от тях „просто се случило“ да са Човека от Марс и плешивия стар глупак на име Джубал.
Не можеше да преглътне теорията „просто се случило“, колкото и да я предпочитаха мнозина, наричащи себе си учени. Случайността не е обяснение за вселената, защото не може сама да се обясни. Гърнето няма как да влезе в себе си.
И какво оставаше? Не виждаше защо трябва да предпочете „най-простото възможно обяснение“, защото с Бръснача на Окам5 не би успял да разсече най-заплетения възел — за Природата на Съзнанието Божие (и защо да не си послужи с кратката дума „Бог“, също толкова неразгадаема като други?).
Изобщо имаше ли някакво основание да предпочете коя да е правдоподобна хипотеза? Щом нищичко не разбира? Не! Джубал си признаваше, че дългият живот не му помогна да проникне в основните тайни на вселената.
Знае ли човек, може пък фостъритите да са прави.
И все пак, напомни си свирепо, оставаха му две неща — гордостта и вкуса. Ако фостъритите държаха монопола над Истината, ако Небесата отваряха порти само за тях, тогава той — джентълменът Джубал Харшо, избираше вечните мъки на проклятието, обещано на „грешниците“, отхвърлили Новото откровение. Не беше способен да види лика Божи… но зрението му си беше достатъчно добро да различи равните нему сред човеците. И фостъритите отпадаха от всякакви класации!
Ясно му беше какво е подвело Майк — фостъритското „пренасяне в Небесата“ в избран момент поне звучеше подобно на доброволното „обезтелесяване“, а Джубал вече не се съмняваше, че на Марс това е повсеместна практика. Подозираше, че по-подходящата дума за ритуалите на фостъритите е „убийство“, но това така и не се доказа, дори рядко се намекваше. Самият Фостър пръв се бе „пренесъл в Небесата“ в предсказания миг. Оттогава същата съдба бе знак за особена милост сред следовниците му… а и минаха години, откакто някой съдебен медик посмя да си пъха носа в техните дела.
На Джубал не му пукаше — за него добрият фостърит беше мъртвият фостърит.
Обаче оставаше затруднението как да обясни това на Майк. Нямаше смисъл да протака, още една чаша кафе не би го вдъхновила повече…
— Майк, кой е създал света?
— Моля?
— Огледай се. Всичко това. И Марс. Звездите. Всичко. Тебе, мен, останалите. Старите казаха ли ти кой го е създал?
5
Принципът за „изключване на излишните същности“, предложен от Уилям Окам, английски философ от средновековието. — Бел. прев.