— Така ще направя.
— Знаеш ли, че двамата с Мириам всеки ден ходехме до селото? За нас беше удоволствие да си купим по едно прясно кръгло хлебче, за да вадим средата и да я ядем на връщане. Един ден и открих любовта си и тя се държа много мило. Каза ми, че когато порасна, ще срещна любовта на живота си и че това ще е истинската любов. Беше права, разбира се. Каза ми, че и тя жадува да срещне своята истинска любов. „Няма да правя компромиси — обясни тя. — Ще се омъжа само веднъж. Ще се отнеса сериозно и ще се омъжа за човека, с когото ще прекарам остатъка от живота си.“ Спомних си думите и, когато срещнах Прия и усетих любовта да ме пронизва в гърдите като светкавица. Надявах се и Мириам да е намерила своята любов. Което, разбира се, е станало, когато е срещнала теб. Последвала е сърцето си.
Артър затвори очи. Представи си редовете и колоните от снимки, които Дан и Луси бяха подредили във всекидневната му. Видя Мириам — усмихната, щастлива. Видя думите и в писмото до Сони.
— Гордея се, че аз бях любовта на живота и, както тя беше моята. Вярвам, че животът и беше такъв, какъвто е искала да бъде.
Раджеш кимна.
— Ела. Нека се разходим.
Двамата мъже отидоха до края на посребреното море. Зад тях от кабинките по брега светеше цяла редица огньове. Във въздуха се носеше миризмата на печена риба. Две кучета се гонеха по брега. Артър свали сандалите си и остави морето да целува пръстите му.
— За Мириам — вдигна за наздравица чашата си с чай Раджеш.
— За прекрасната ми съпруга — отговори Артър.
След това останаха загледани в оранжевото небе, докато то потъмня до индигово и слънцето най-после потъна в морето.
Благодарности
Първо, свалям шапка на суперагента Клер Уолъс заради нейното прозрение, познания и истинското и съвършенство. Също и за всички от „Дарли Андерсън“ за топлия прием и подкрепата — особено на Мери Дарби, Ема Уинтър и самия Дарли. Благодаря също и на Вики льо Фьовр за навременната обратна връзка.
Зад всяка книга стои един велик редактор и аз имах щастието да работя с двама от най-добрите. Хиляди благодарности на редактора ми във Великобритания Сали Уилямсън и на Ерика Имраний в САЩ за тяхната грижа, креативност и за това, че подкрепяха Артър. Специални благодарности на Самия Хеймър, която първа даде на Артър дом във Великобритания.
Целият екип на „Арлекин Мира“ и „Харпър Колинс“ бяха прекрасни, като особен принос имат Алисън Линдзи, Клио Корниш, Ник Бейтс и Сара Пъркинс Бран, както и много други.
На приятелите ми, които четоха ранни варианти на книгата, без да извъртат очи. Благодаря на Марк Р. Ф., Джоун К., Мери Макджи и Магс Б.
Моите родители винаги са насърчавали любовта ми към книгите и четенето, така че на Пат и Дейв — това нямаше да се случи без вас!
Най-големите благодарности са за Марк и Оливър за тяхната подкрепа на всеки един етап от пътуването, за вярата им, че това е възможно, и защото бяха винаги до мен.
Благодаря също и на приятелката си Рут Мос, за чиято смелост често мисля.