Въпреки че възразяваше, не успяваше да попречи на лорд Грейсток да допълва чашата му от внушителния брой различни по форма бутилки. Артър се опитваше да сложи ръка върху чашата си, но лорд Грейсток просто я бутваше настрани. За да покаже, че е благодарен за гостоприемството и да притъпи болката в изкълчения глезен и одраната ръка, Артър изпиваше всичко.
— Това е чудесен джин, направен от собствените ми хвойнови плодове — заявяваше лорд Грейсток. — Това е отлежал коняк, който ми е подарък от Марлон Брандо… Може да се окаже, че това бренди ще подейства добре на глезена ти.
Алкохолът караше гърдите на Артър да горят, а гърлото му да свири, но и притъпяваше разочарованието от това, че с талисмана тигър е ударил на камък. Нямаше какво повече да научава. Ще трябва да се прибере у дома и да се опита да забрави гривната. Прие още една чаша, този път с някаква златиста напитка.
— Чакай малко — засмя се Кейт към съпруга си. Бузите и се бяха зачервили от пиенето и от огъня. — Ще накараш горкия Артър да се напие.
— Чувствам се доста замаян — каза Артър.
— Ще ти донеса чаша вода. — Тя се изправи. — Чудесно е, че ни намери, Артър. Напоследък нямаме много гости. Обикновено се радваме на собствената си компания.
Лорд Грейсток кимна.
— Сигурен съм, че на жена ми и омръзва да гледа грозната ми муцуна ден след ден.
— Никога — засмя се Кейт. — Нима е възможно?
След няколко минути тя се върна с водата и я подаде на Артър. Той я изпи наведнъж, наблюдавайки семейство Грейсток, които се държаха за ръце. Понякога двамата с Мириам се държаха за ръце, когато се разхождаха, но много рядко, когато си бяха у дома. Внезапно почувства необходимост да разкаже на семейство Грейсток малко за жена си. Първо се изкашля леко, за да се подготви.
— Ние с Мириам също обичахме простичките неща в живота. Рядко се разделяхме. Тук много щеше да ѝ хареса.
— Съжалявам само, че не я помня — изрече лорд Грейсток, заваляйки леко думите.
— Да. — Артър затвори очи и стаята започна да се върти. Отвори ги отново.
— Както и да е, да отворим още някоя бутилка, а? Може би уиски? — Лорд Грейсток стана и веднага се препъна в една възглавница.
Кейт се изправи и го прегърна.
— Струва ми се, че е достатъчно за тази вечер — изрече твърдо тя. — Гостът ни може би иска да си легне.
— Мисля, че наистина е така — отговори Артър. — Вечерта беше прекрасна, но със сигурност съм готов за сън.
Артър се радваше, че Кейт сложи ръката му на рамото си, за да го заведе горе. Алкохолът бе слязъл в глезена му, така че почти не усещаше изкълченото, докато вървеше към стаята. Раната на ръката му го болеше, но не прекалено много. Превръзката му изглеждаше идеална и толкова бяла. Красива. И колкото и да е странно, прииска му се да запее.
Стаята му бе боядисана в оранжево с черни линии. Но разбира се — помисли си Артър, просвайки се на леглото. — Тигрови шарки, какво друго?
Кейт му донесе чаша топло мляко.
— Ще прегледам някои стари снимки и ще видя дали ще намеря нещо за жена ти, въпреки че е било толкова отдавна.
— Не искам да те затруднявам излишно…
— Изобщо няма да ме затрудниш. Някога бях доста запален фотограф, преди лейди Грейсток да се превърне за мен в роля на пълен работен ден. Отдавна не съм разглеждала старите ни снимки. Твоето търсене ми дава повод да го направя. Обичам да се връщам в миналото.
— Благодаря ти. Това може да ти помогне.
Артър извади портфейла си. Подаде на Кейт една чернобяла снимка на Мириам. Беше я направил на медения им месец. Краищата бяха опърпани и през косата на Мириам по диагонал минаваше една гънка, но винаги бе обичал тази снимка. Жена му имаше едно от онези забележителни лица, които човек никога не се уморява да гледа. Имаше тънък римски нос и очи, които те приканваха да я заговориш. Косата и с цвят на орех беше сресана на малък, вдигнат нагоре кок и беше облечена с елегантна права рокля.
— Ще видя какво мога да направя. Грейсток обича да пази всичко. Не изхвърля нищо, така че може и да имаме късмет.
Артър остана да лежи буден известно време, мислейки си за това, че Грейсток и Кейт са по-близки със своите приятели от семейство котки, отколкото той с Дан и Луси. Винаги бе смятал, че котките са ужасно коварни, макар че това вероятно се отнасяше само за тези, които мърсяха алпинеума му. Той се сгуши в леглото и се зачуди дали Мириам беше спала в тази стая и какво я бе довело в имението. Какво е правила тук?
Докато се унасяше в сън, Артър си я представи как тича боса из градината, а тигрите кръжаха около нея и я пазеха.