— Не е ли прекрасен?
Артър кимна.
— Не е много добре, а и Елси е доста кисела в момента, така че снощи го оставих тук. Наглеждах го, докато ровех из снимките.
Артър никога не бе обичал котки. За него те бяха неблагодарни и неприятни същества, които се криеха в засада, а след това изскачаха и разравяха алпинеума му. Но този мъник беше невероятен.
— Може ли да го пипна?
— Съвсем лекичко — кимна Кейт. — Не искам да се буди.
Артър протегна нерешително ръка и докосна тигърчето по гърдите.
— Еха — изрече той. — Толкова е мекичък.
— На три месеца е. Казва се Елайджа.
Артър приклекна до тигърчето. Сега разбираше защо Мириам е била привлечена от това място.
Кейт сложи приятелски ръка на рамото му.
— Искаш ли да видим какво може да открием за жена ти? — Тя посочи няколко кутии за обувки върху масата. — Събудих се рано и започнах да преглеждам някои стари документи, снимки и писма — каза тя. — Забравила съм, че имаме толкова много. Мъжът ми е толкова разпилян, но, за щастие, аз обичам да надписвам нещата. Всичките ми снимки имат дати на гърба си.
— Благодаря ти. — Артър погледна купчината и се зачуди откъде да започне. — Лорд Грейсток станал ли е вече?
Кейт поклати глава.
— Той става късно. Няма да го видя до следобед, особено след всичкия алкохол, който изпи снощи. Вече е отвикнал от него.
— За мен вечерта беше много приятна.
— И за мен. След като закусим и след като прегледаме снимките, ще те закарам, докъдето отиваш. — Тя му подаде шепа снимки. — Всички тези са от 1963. Включила съм и 1962 и 1964, за да сме сигурни. Разгледай ги и виж какво ще откриеш.
Артър взе снимките. На тях имаше много момичета с широки рокли или гладки кокове и широко отворени, оградени с черен молив очи, които се смееха, празнуваха, позираха. Част от него не искаше да научи, че жена му е била от харема на Грейсток, поредната бройка, момиче, подарило му нещо, което ѝ е спечелило тигъра талисман.
— Защо тук са идвали толкова много хора? — зачуди се той на глас.
— Аз бях Кейт Мос на онова време — отговори Кейт. — Грейсток беше невероятно красив, макар и ексцентричен. Къщата ни беше отворена за художници, артисти, мечтатели, пътешественици. Някои бяха привлечени от блясъка ни, други имаха нужда от убежище. Някои обичаха тигрите. Всичко това продължи много години, докато Грейсток не започна да взима прекадено много наркотици. Стана параноичен и агресивен. Хората бавно започнаха да изчезват от живота ни. Единствено аз останах до него. Обичах го, а и тигрите също го обичаха. Подхождаме си по някакъв начин. Получава се.
Артър за малко да прескочи снимката на привлекателния мъж с черно поло и тесен черен панталон. Косата му беше пригладена назад, а той стоеше самоуверено, с една ръка на хълбока, втренчен в камерата с толкова притаена енергия, че отначало Артър не забеляза дребничката жена до него. След това видя, че е Мириам. Жена му стоеше с този наперен паун и го гледаше с изпълнени с възхищение очи.
Заля го вълна на отвращение при вида на Мириам с друг мъж. Отпи голяма глътка портокалов сок, за да го отмие. Нямаше представа, че е способен на такава ревност, но при мисълта за този мъж и Мириам, прегърнати в леглото, му се искаше да стисне ръце в юмруци и да удари нещо много силно. Обърна снимката да я покаже на Кейт.
— Знаеш ли кой е това?
Кейт се изсмя късо и остро, което не ѝ подхождаше.
— Това е Франсоа дьо Шофан, или най-арогантният човек на света. През шестдесетте двамата с Грейсток бяха приятели. Идвал е тук много пъти с най-различни жени. Една вечер с Грейсток останаха в гостната, пиха прекалено много бренди и Грейсток разказа на Дьо Шофан семейна история, която се предавала от поколение на поколение. Година след това Дьо Шофан публикува новата си книга — и това беше историята на Грейсток. Беше я нарекъл „Историите, които разказваме“. Трябваше да се нарича „Лъжите, които разказвам“. Имаше нахалството да твърди, че е история на собственото му семейство. Пфу. След това двамата не си проговориха. Според мен това не беше голяма загуба.
— Писател ли е бил? — Артър извади гривната с талисманите от джоба си.
— Ха. Той така казваше. Беше крадец на идеи. Един надут французин, който разби сърцето на Грейсток.
Артър се бе чувствал неловко вчера, когато се питаше как Мириам е получила талисмана от Грейсток. Оттогава се опитваше да се убеди, че е бил един от многото, които Грейсток е раздавал безразборно. Но сега този талисман го водеше към разкриването на още една глава от живота на Мириам, към една евентуална любовна връзка с този Дьо Шофан.