Ако внимаваше да върви с пръсти, насочени навън като на пингвин, вместо да ги остави да се обръщат навътре, както обикновено ставаше, това помагаше на глезена му. Намери дупката в храста. През сините му панталони свиреше вятър, който вчера липсваше, давайки му усещането за проветривост около краката. Дръпна куфара си и видя, че сега в ъгъла имаше голяма дупка. Пластмасата беше скъсана и разръфана. Кой изобщо би повредил куфара на един възрастен човек? Погледна към полето от другата страна на храста. Чантичката с тоалетните му принадлежности беше покрита с роса и лежеше на тревата, а тубичката с паста за зъби беше затъпкана в калта. Стадо кози в далечината се бе втренчило в него. Една от тях сякаш преживяше плат с цвета на горчица. Проклетият му пуловер.
В този момент прогърмя електронен вариант на „Зелени ръкави“. Артър мушна ръка в дупката и извади мобилния си. Имаше дванадесет пропуснати обаждания. С изключение на едно от Луси, за всички останали на екрана беше изписано името на Бернадет. При други обстоятелства той можеше да се престори, че не е чул обаждането ѝ, но сърцето му подскочи, докато натискаше зеления бутон.
— Ало, Артър Пепър на телефона. С какво мога да ви помогна?
— Артър. Слава Богу, че си ти. Къде си? Не отговаряш.
Загрижеността ѝ беше трогателна, както и това, че някой мисли за него.
— Добре съм — отговори Артър. — Загубих куфара с телефона в него. Сега си го взимам.
Бернадет обясни, че двамата с Нейтън са останали още една вечер в къщата за гости. Тъкмо щяха да тръгват обратно, така че дали Артър иска да го вземат?
От дълго време не бе имало нещо, което Артър да бе искал повече.
— Да, ако обичаш — отговори той. — Аз съм на второстепенния път, който води към имението „Грейсток“. Гледай за електриковосините ми панталони.
Луси и Дан
По време на следващия обяд в училище Луси прослуша гласовата си поща и видя, че баща ѝ е оставил объркано съобщение за посещението си в имението „Грейсток“. Предишния ден беше излизала с двете си приятелки Клара и Ани, които през цялото време бяха говорили за децата си, и беше пропуснала обаждането му. Съобщението му непрекъснато прекъсваше и гласът му ту заглъхваше, ту се появяваше отново. Чуваше се движението на коли по пътя и рок музика. Също и женски глас, питащ дали някой иска да спрат за сандвичи. Луси запуши с пръст ухото си и се намръщи, опитвайки се да разбере думите на баща си. В един момент и се стори, че казва, че бил нападнат от тигър. Тя поклати глава и се опита да му се обади, но високомерен мъжки глас и каза, че телефонът е извън обхват.
Нападнат от тигър? Луси си представи баща си, строполил се мъртъв на земята, и една огромна котка, която гризеше крака му. Наистина ли беше чула правилно? Дали той беше добре?
След като бяха говорили по телефона, когато баща и каза, че е заминал с Бернадет, тя започна да се тревожи за здравето му. За него беше толкова необичайно да замине просто така. А сега и оставяше съобщения за тигри. Може би трябваше да се замисли дали в някой момент в бъдеще да не напусне работата си в училището, за да има повече време да го наглежда. Може би щеше да се наложи да се премести в старата си стая, за да се грижи непрекъснато за него.
Разбира се, че щеше да го направи. Тя го обичаше. Но колкото повече поемаше грижите за баща си, толкова повече щеше да се отдалечава мечтата и да има свое собствено семейство. Жена, която живее с остаряващия си баща, едва ли щеше да е привлекателно предложение, ако качеше профила си на Match.com.
По време на обедната си почивка тя остана в класната стая, за да проверява домашни работи. Децата от трета година учеха за Тюдорите. Беше ги накарала да нарисуват сцена от онзи период и се учуди, че повече от половината работи изобразяваха екзекуции и отрязани глави. Може би трябваше да поиска рисунки на живи хора.
— Толкова се гордея с теб — каза майка и, когато Луси се дипломира като учителка. Бяха излезли заедно на обяд и се бяха замаяли леко след бутилка вино, след което отидоха в „Дебенъмс“ и пробваха множество парфюми. — Ще се грижиш за децата като за свои.
Луси все още обичаше работата си. Но понякога имаше чувството, че прекарва цялото си време в грижи за другите. След като часове се беше грижила за деца, беше ги завеждала до тоалетната, помагала им беше да нарежат наденичките си, беше чистила боя от поличките им, притичваше се на помощ да намерят изгубените си маратонки за физическо, сега трябваше да се притеснява и за баща си.