— Не се ли чувстваше виновен, че си изневерил на приятелката си?
Мъжът се намръщи.
— Донякъде. След това. Иска ми се да не беше ходила на проклетата конференция и тогава нямаше да тръгна да си търся белята.
Артър бе загубил апетита си. Наряза сандвича на четвъртини и добави кафяв сос, но не започна да яде.
— И коя да избера? Като се оженя, това ще е краят. Искам да съм верен. Искам поне да опитам. Ако имам деца, тогава ще съм глава на семейство, нали? Би трябвало да е Дона, тя е от момичетата, които се женят, обаче знам какво още има там, навън. С нея всичко ще е прекалено ванилено. Може и да ми липсват шоколадовите парченца. Но Манда се променя. Вече иска да правим и други неща, разбираш ли, извън спалнята, като истински срещи. Ходихме на театър и тя се беше нагласила и прекарахме страхотно. Обърках се още повече.
— Но ако през цялото време ядеш шоколадови парченца, може да ти стане прекалено сладко. — На Артър не му беше приятно да сравнява жените с видове сладолед, но това беше език, който раираният костюм разбираше.
— А ти какво би направил? Ще останеш с простичкия вкус или ще се насочиш към нещо по-вълнуващо?
Артър обмисли проблема на мъжа. Запрехвърля го в ума си. За да иска от непознати да му помогнат да вземе решение за личния си живот, значи проблемът очевидно беше много важен за него.
— Въпросът е, че в наше време има прекалено голям избор — отговори той. — Когато бях по-млад, човек беше доволен от онова, което получаваше. Беше истински късмет, ако получеше чорапи за Коледа, а сега младежите искат всичко. Не е достатъчно да получат телефон, трябва да свири, пее и танцува. Искат компютри, къщи, коли, да излизат на ресторанти и барове. И не просто да хапнат каквото и да било, а трябва да е в луксозни ресторанти, а бирата да е скъпа и в бутилки.
— Казваш, че няма да уважаваш Дона, ако ти позволи да правиш неща, но ти и сега не я уважаваш, защото се виждаш и с Манда. Ще уважаваш ли Дона, ако се ожени за теб? Ако се ожени за теб, а ти знаеш, че ѝ изневеряваш и всъщност не я заслужаваш? А онова, другото момиче, което проявява интерес към определени неща — колко време ще те привлича това? Виждаш ли се да бършеш прах и да чистиш с прахосмукачка заедно с нея? Дали тя все още ще иска да правиш тези неща, когато стане майка? Прави ли ги и с други мъже освен теб? Така че, вместо да се чудиш коя от двете е по-подходяща, може би отговорът е, че нито една от тях не е. Ако бях на мястото на Дона, щях да потърся някой, който ме заслужава и проявява уважение към мен. А ако бях Манда, тогава нямаше да искам да съм с мъж, който изневерява на приятелката си. Затова не мисля, че трябва да предложиш на която и да било от тях да се ожени за теб просто защото едната може да приеме.
Мъжът остана да седи известно време със свити вежди и сключени на скута си ръце. Поклати глава.
— Не бях мислил за такъв вариант. Направо ми размъти мозъка.
— Съжалявам. Най-добре е да се казва истината.
— Оценявам това. Обаче ти си жесток. Добавяш трети вариант към сместа. Искаш да кажеш да зарежа и двете и да си намеря някоя друга?
— Може би някоя, която е ванилия с няколко шоколадови пръчици?
— Жесток. Нека платя обяда ти, а?
— Няма проблем, ще се справя сам.
— Не мисля, че ще искам нечие друго мнение. — Мъжът стана и отново стисна ръката му. Хвърли двадесет лири на масата. — Трябва сам да реша проблема.
— Съжалявам, ако съм те объркал.
— Не-е-е. Аз поисках съвет и ти ми го даде. Честно и почтено.
Артър се поколеба. Видя промяната в мъжа. Раменете му бяха присвити, очите му търсеха истината. Преглътна, преди да заговори. Може би и той самият имаше нужда от бруталната истина.
— Преди да си тръгнеш, може ли да те попитам нещо? — изрече той. — Малко вероятно е да се срещнем пак, така че може да ми кажеш какво мислиш.
— Разбира се. Какво е то?
— Ако срещнеш момиче и преди теб е имало и други мъже, и тя е живяла на различни места по света, и е правила много неща, но не ти е разказала нищо, това ще те притеснява ли?
Мъжът наклони глава на една страна и се замисли.
— Не. Това би я направило тази, която е. Имам предвид, може да е имало причини да не ми каже. Някои хора живеят за мига и не поглеждат назад. Защо да гледаш към миналото, ако си щастлив в настоящето?
Артър се замисли известно време. Взе салфетка, уви сандвича с бекон и го сложи в джоба си.
— А купуваш ли бижута за Дона и Манда?
— Разбира се. Дона обича евтините, лъскави неща. Има пълни чекмеджета. Манда обича скъпите. Диаманти и платина, да показват колко я обичам. Струва ми цяло състояние.