Винаги я беше наричал г-жа Кемпстер. Дори и след като двамата с Мириам се ожениха. Беше починала, преди да се роди Дан.
Когато Мириам го бе поканила на чай за първи път, първото нещо, което майка и каза, беше, че той има големи крака. Артър бе погледнал надолу към обувките си 41-ви номер и макар да не смяташе, че са прекалено големи, оттогава не можеше да го забрави.
Г-жа Кемпстер беше мудна, сурова жена с ъгловата челюст и стоманен поглед. Мириам винаги я наричаше „майко“ и никога „мамо“.
— Е, това е. Датата възможна ли ти се струва — двадесетте години? — попита Джеф.
— Сигурно е родена някъде по това време.
— Може би подарък за кръщене — сви рамене Джеф. — И след това сигурно го е дала на жена ти.
Артър кимна. Звучеше му напълно вероятно.
— Харесва ми и палитрата. Много е хубава. На нея има гравирани миниатюрни инициали. С. Я. Не е знак, който познавам. — Той плъзна гривната обратно към Артър. — Имаш чудесно бижу. Предполагам, че на човек ще му трябва около хилядарка и повече, за да го купи. С удоволствие ще я взема от теб за такава сума.
— Наистина ли? Толкова много?
— Гривните с талисмани са специални за хората. Талисманите обикновено означават нещо важно и значимо. Сякаш носиш спомени на китката си. Като гледам тези талисмани, си мисля, че жена ти е живяла вълнуващ и богат живот. Басирам се, че може да разкаже някоя и друга история, а?
Артър погледна към земята.
Майк забеляза.
— Е, благодаря ти, приятелю — каза той.
Когато излязоха навън, Артър усети тежестта на гривната, която отново беше в джоба му. Това посещение го беше объркало още повече. Талисманът сърце не можеше да е нов, нали? А и не беше съвсем сигурен дали майката на Мириам се беше казвала Пърл. Освен това преди не беше забелязал инициалите С. Я.
— Изкушаваше ли се да я продадеш?
— Не знам. — Усещаше се леко притеснен, че е научил толкова много от един непознат, че е открил още следи, когато вече мислеше, че е стигнал до края на търсенето. — По-добре да тръгвам.
— Къде отиваш? Имаш ли билет за влака?
Артър отговори, че няма. Огледа се наоколо с празен поглед.
— Имаш ли къде да останеш тази вечер?
— Не съм мислил толкова напред. Предполагам, че ще намеря някой хотел.
Не можеше да понесе мисълта да се озове отново в хостел.
— Ами. — Майк се замисли за момент. — Тогава най-добре остани при мен. Не е нещо особено, но си е моят дом. Хотелите наоколо са доста скъпички.
Това глупаво приключение беше размътило ума на Артър. Беше объркал мислите на мъжа в кафето, а сега бе направил същото и със своите. Не искаше да спи в къщата на непознат, но усещаше цялото си тяло сковано, сякаш се превръщаше в камък. Мисълта да слезе отново в метрото го изпълваше със страх.
Той кимна и хвана каишката на Луси.
Апартаментът на Майк
Апартаментът на Майк беше оскъдно обзаведен. Тъмнозелената врата в края на циментов коридор имаше дупка, сякаш някой я беше изритал. Вътре всички мебели бяха износени и старомодни. Малка, покрита с оранжев лак масичка от седемдесетте години с мозайка от сини и бели плочки отгоре. Един диван с дървени крака, покрит с чаршаф на цветя. Дъските на пода бяха надраскани и изпръскани с боя.
Артър се втренчи в библиотеката. Беше висока два метра и претъпкана с книги. Имаше трилъри, биографии, една Библия и списания „Междузвездни войни“.
— Имаш много книги — отбеляза той.
— Ъ, да, мога да чета — отговори Майк. Гласът му прозвуча раздразнено.
— Съжалявам. Не исках да кажа нищо…
— О. Добре. — Майк зарови ръце в джобовете си. — Съжалявам. Малко се ядосах. Нали разбираш, когато си изкарваш прехраната на улицата, някои хора автоматично решават, че нямаш ум. Чувал съм доста надменни коментари. Ставам малко докачлив. Ще направя нещо за пиене. Кафе става ли? Свършил съм чая.
Артър кимна и седна на дивана. Луси скочи и се настани на скута му. Той я погали по главата, а тя вдигна към него оранжевите си очи.
— Къде ще е следващото ти пътуване? — попита Майк, докато слагаше две димящи чаши на масичката. — Кой е следващият талисман, който ще се опиташ да разгадаеш?
— Не знам. Заинтригува ме палитрата. А и години не се бях сещал за тъща си. Или може би просто трябва да спра да търся. От това търсене сърцето започва да ме боли.
— Никога не трябва да се отказваш — изрече Майк. — Талисманите на гривната може да ти донесат късмет.
Артър поклати глава. Съмняваше се след всичко, което беше преживял.
— Късмет?
— Талисманите носят късмет, нали разбираш. Луси ми е като талисман.