Докато пресичаше улицата към бутика, от дърветата се понесоха цветчета. Луси не искаше да влиза в малкия парижки магазин за сватбени рокли, страхувайки се, че той може да събуди неприятни спомени за сватбата и с Антъни.
— Ще си купя кроасан и кафе отсреща и ще те чакам — каза тя. След това добави: — Успех.
На витрината върху бял метален градински стол беше надиплена булчинска рокля. От тавана висеше клетка за птици, в която седеше гълъб от папиемаше. Роклята беше перленобяла, а корсажът имаше сложна украса от миниатюрни перли във формата на затворена мида. Полата беше бродирана с подобни на вълни спирали. Рокля, достойна за русалка. На табелата пишеше:
И с по-малки букви отдолу:
Когато се протегна да завърти дръжката на вратата, Артър видя опакото на ръката си. Кожата беше прозрачна, нашарена от синята мрежа на подобни на пътна карта вени. Ноктите му бяха дебели и пожълтели. В стъклото на вратата младежът, който се беше оженил за Мириам, беше изчезнал и на негово място стоеше набръчкан като орех възрастен човек с прекалено гъста бяла коса. Времето беше минало толкова бързо. Понякога не можеше да се познае. Усмихна се криво и разпозна поне предните си зъби, които все така си бяха малко криви.
Когато прекрачи прага, се чу звънтенето на малки звънчета. В магазина беше толкова хладно, че той потрепери. Белият мраморен под проблясваше под полилей с размерите на гума за трактор. От едната страна на магазина се виждаше редица от сватбени рокли, окачени на стойка за дрехи. Имаше тапициран със синьо кадифе златен трон, на който седеше померанско куче. То имаше украсена с капси синя каишка в същия цвят като кадифето.
През една арка се появи жена. Беше облечена с безупречно скроен кобалтовосин костюм и имаше златни гривни на китките си. Артър прецени, че на възраст е горе-долу като него, въпреки че добрата грижа за кожата, голямо количество туш за мигли и алените устни я правеха да изглежда петнадесет години по-млада. Косата и беше платинена и сресана на висок кок, а тялото и беше гъвкаво като на танцьорка.
— Bonjour monsieur — изрече напевно тя. — Commentpuis-je vous aider?
Артър се почувства така, сякаш отново е в час по френски и не може да намери правилните думи. Никога не се бе старал с езиците, казвайки си, че е малко вероятно да пътува толкова далече от Йорк, че да му се наложи да ги ползва.
— Bonjour — отговори той, но след това всички френски думи изчезнаха от главата му. Той се усмихна, за да компенсира невежеството си. — Търся… ъм, мадам Бурдан, собственичката на бутика.
— Това съм аз, monsieur.
— О, добре — въздъхна с облекчение той. — Вие говорите английски.
— Опитвам се. Comme ci, comme ca. — Смехът ѝ иззвънтя из магазина като сребърните звънчета, окачени над вратата. — Но понякога думите ми не са толкова добри. Сватбена рокля ли търсите, господине? — Тя махна с ръка, сякаш замахваше с вълшебна пръчица към дрехите му.
Артър погледна надолу, почти очаквайки да е облечен като принц Прекрасен.
— О, не — отговори той. — Не за мен. Е, очевидно, че няма да е за мен. Но съм тук, за да се срещна с вас. Струва ми се.
— Moi? — Тя сложи ръце на сърцето си. — Колко мило. Седнете. — Тръгна към едно бяло бюро и махна към стола срещу него — още един трон със синя възглавница. — С какво мога да ви помогна?
Артър извади снимка от джоба си и я сложи на бюрото. Беше на Мириам и децата на плажа в Скарбъро.
— Отдавна ли имате магазина?
— А, oui. Много, много години. Аз съм първата собственичка.
— Тогава сигурно сте познавали жена ми.
Тя повдигна едната си вежда, но след това взе снимката. За момент остана загледана в нея. Вдигна поглед към Артър. Очите ѝ се разшириха.
— О, боже. Това е Мириам, non?
Артър кимна.
Тя се втренчи отново в снимката.
— Възможно ли е да сте… вие сте Артър?
— Да. — Сърцето му подскочи лекичко. — Вие знаете за мен?
— Преди много време Мириам ми пишеше. Не много често, но и аз не бях много добра в поддържане на връзката. Добра съм като дизайнер, но не и в писмата. Тя ми каза, че се омъжва за един прекрасен мъж на име Артър. Покани ме на сватбата ви, но, за съжаление, трябваше да остана в Париж да се грижа за майка си. Предложих на Мириам рокля от бутика, но тя беше с роклята на майка си, да? Така че вместо рокля и изпратих подарък. Беше малък талисман, който открих в един антикварен магазин — златен напръстник. Това е името на магазина ми.