— Мисля, че ще се разстроя. Ще е толкова неудобно. Не искам тя да вижда това.
— Майка ти няма да има нищо против. Моля те, просто поговорете. Аз трябваше да говоря повече с децата си. Едва сега откривам миналото. Не чакайте толкова дълго като мен. Няма да съжаляваш.
Нейтън кимна, разбирайки думите му. Стана.
— Благодаря, Човече тигър. Ти си окей, да.
Той насочи юмрук към ръката на Артър, попадайки право върху раната от тигъра.
Артър се усмихна през болката.
По-късно през деня отиде до пощата. Когато влезе, Вира му махна весело. Попита я дали е виждала Бернадет през деня и тя отговори, че не е. Но каза, че на Бридж Стрийт има нова вдовица, на която трябва да се помага с храна, така че Бернадет сигурно е там.
Когато се върна, Артър видя, че червената лампичка на телефонния секретар свети. Натисна бутона и изслуша съобщението.
— Човече тигър. Потърсих Сони Ярдли. Оказа се жена! Както и да е, не съм сигурен защо това ме учудва. Във Фейсбук има две, но едната е на осемнадесет. Има обица в носа и розова коса. Мисля, че тази, която търсиш, работи в колежа в Скарбъро. Преподава изработване на бижута. На страницата и няма почти нищо. Само основни неща. Има само петима приятели, ха-ха. Надявам се, че ти помогнах. Добре. До по-късно.
Палитрата
Същата вечер Артър се обади на Бернадет, но никой не отговори. Помисли да отиде у тях, но това можеше да я накара да се усъмни, а Нейтън го беше накарал да се закълне, че няма да споменава записаните часове за болницата.
Сигурно е на ориенталските си танци, каза си той. Помисли си, че всъщност може би ще изглежда доста добре, облечена в ярки цветове и малки месингови звънчета, отърсваща се от тревогите си. Написа си бележка да ѝ се обади на другия ден.
Докато гледаше „Военни престъпления“, който доста му харесваше, макар и да беше по-зловещ, отколкото е необходимо, Артър намери номера на колежа в Скарбъро в телефонния указател. Нямаше номер за катедра за изработване на бижута, но имаше за „Изкуство и дизайн“.
Остана да седи с телефона в ръка петнадесет минути, преди да събере смелост да се обади.
Когато се бе обадил на г-н Мехра в Индия, това бе сложило началото на едно дълго пътуване към открития за живота на жена му. В главата му звучаха думите на Силви, че може да не хареса това, което ще научи. Ако Мириам и Сони са били приятелки, защо да не хареса това, което ще чуе?
Докато набираше номера, сърцето му биеше лудо. Не се тревожи, по това време вечерта няма да има никой, каза си той.
Издиша шумно, когато записано съобщение го осведоми, че колежът е отворен между девет и пет и че ако иска, може да остави съобщение, посочвайки катедрата и човека, с когото иска да се свърже.
Той помоли Сони Ярдли да се обади на Артър Пепър колкото може по-скоро. Остави домашния и мобилния си номер.
Когато в десет и половина на следващия ден все още не беше получил обаждане, той остави още едно съобщение, а след това и още едно малко след четири. Между тези обаждания той звънеше и на Бернадет, но нея отново я нямаше.
На следващия ден реши да се отбие лично при Бернадет. Когато излезе от вкъщи, Тери косеше моравата си.
— Как е дъщеря ти, Артър?
— Добре, благодаря. Бяхме в Париж за един дълъг уикенд.
— А, да. Каза ми, че сте били. Звучи страхотно.
— Казала ти е за пътуването ни? — намръщи се Артър. Не беше разбрал, че Луси и Тери се познават. — Кога?
— Видяхме се случайно в училището. Бях с племенницата си и се заприказвахме. — Той се взря в далечината за момент, а след това се съсредоточи върху Артър. — Ще идва ли на вечеря скоро?
— Може би.
— А далече ли живее?
— О. Не. Не е далече.
— Това е добре. Хубаво е семействата да живеят близо едно до друго.
Артър кимна към моравата и попита:
— Защо непрекъснато я косиш? Няма нужда да е толкова често.
— Не. Но така си намирам работа. Обичам нещата да са спретнати и подредени. Когато бяхме заедно, жена ми ме караше да го правя толкова често.
— Не знаех, че си бил женен.
— Преместихме се тук от Мидлъндс и нещата не потръгнаха. Разведен съм вече повече от година. Прекалено дълго съм сам. Хубаво би било да срещна някого, с когото да споделям всичко. Луси, ъм, дали е с някого в момента?
— Раздели се със съпруга си преди известно време.
— Това е трудно — поклати глава Тери.
— Трудно беше. Тя е прекрасно момиче.
— Изглежда много внимателна, Артър. Семействата трябва да са такива, нали? Да се грижат един за друг. Ние се преместихме, за да се грижим за майка ми, когато тя падна. Исках да го направим. Не можех да я оставя да се мъчи сама или да ѝ помага някой непознат. Бившата ми жена помърмори малко заради преместването, но в крайна сметка тук и хареса. — Той се усмихна кисело. — Срещна друг и ме напусна заради него.