— Доволен ли си? — попита Идит.
— Наистина са прекрасни.
— Жена ми каза, че ще ми даде още един шанс — върна се в стаята Адам, влачейки крака. Лицето му беше посивяло, а раменете приведени. — О, часът свърши ли? — Огледа стаята, а след това хвърли поглед към часовника си. — Някои работи са много добри, младежи — извика той.
Бен и Идит го изгледаха с пренебрежение и излязоха от стаята.
— Какво им има на тези двамата? — изрече невярващо Адам. — Какво става?
— Моделът не се появи.
— Но работите им. Те са… — Думите му заглъхнаха, когато видя предмета на рисунките им. — О.
Артър оправи яката си.
— Казвам се Артър Пепър. Сега може би ще успеем да поговорим за онова, за което дойдох. Искам да ви попитам за един златен талисман във формата на палитра. На него има гравирани инициали С. Я. Мисля, че може да означават Сони Ярдли.
Адам обясни, че колежът не пази пълни записи за работите на студентите. Но пазят скици и снимки на работите на някои от най-обещаващите студенти по години. Артър каза, че се интересува от бижу, създадено в средата на шестдесетте, и Адам свали няколко дебели книги от полиците, отвори ги и ги остави пред него.
— Трябваше да кажете, че сте тук, за да намерите определено бижу — изрече Адам. — Толкова съжалявам, че е трябвало да се събличате. Това се случва за втори път. Ако някой разбере, ще ме уволнят. Тогава жена ми никога няма да се върне при мен. Няма да кажете на никого, нали?
Артър отговори, че няма да го злепостави никъде.
— Тя защо непрекъснато заплашва, че ще си отиде?
— Ами погледнете ме. Аз съм просто преподавател в колеж, по дяволите. Тя е адвокат и е класи над мен. Може да ме върти на пръста си. През повечето време е заета с работата си. Но обича да ме държи нащрек, заплашвайки, че ще си тръгне. Не мога да продължавам така.
— Звучи уморително.
— Така е. Но и двамата го обожаваме. Сексът след това, след като се сдобрим, е невероятен.
— О. — Артър запрелиства страниците и се зае да изучава скиците още по-внимателно.
— В онази година сигурно са правили талисмани. Тази година са части от доспехи или украшения за тялото.
— Бен ми каза. Пенисът ми може да стане протектор за нос или нещо такова.
Каза го, без да се замисля, и след това избухна в смях, защото е казал думата „пенис“ и защото беше стоял повече от час гол пред студентите. Беше абсурдно. Адам се втренчи объркано в него, което накара Артър да се разсмее още повече. По бузата му се търкулна сълза и той я избърса. Мускулите на стомаха го заболяха, докато мислеше за Бен, който моделира парче месинг във формата на висящите му части. Избърса се под очите с пръсти. Полудяваше. Животът с жена му беше лъжа.
— Открихте ли вече нещо? — попита Адам. — На коя дата сте?
— Ъм. 1964. Съжалявам, за момент просто изпаднах в истерия.
И тогава го намери. Следващата страница, която отвори, показваше сложна рисунка. Беше на палитра с шест топчета боя и малка четка.
— Ето това е.
Извади гривната от джоба си и я сложи върху листа.
Адам се втренчи в рисунката.
— А, да, направила я е самата Сони Ярдли. Тя е прекрасен художник. Много вдъхновяваща. Колко хубаво, че имате талисмана.
— Разбрах, че Сони е болна, но искам да разбера историята на този талисман и как е попаднал у съпругата ми.
— Ами, когато се върне, ще я помоля да ви се обади.
Артър отиде до портрета на жена си. Усмихнаха се един на друг.
Адам дойде при него.
— И на мен ми е любимата. Има нещо в очите ѝ, нали?
Артър кимна.
— Рисувал я е Мартин Ярдли, братът на Сони. Рисувал е за съвсем кратко време. Не съм сигурен защо. — Адам понижи глас. — Не съм казвал на никого, но този портрет ме вдъхнови да стана преподавател. Когато бях ученик, не знаех какво искам да правя. Обичах изкуството, но не мислех за него като за кариера. И тогава дойдохме на посещение в колежа. Помня Сони. Носеше едни огромни оранжеви панталони и шал в косата си. Може да си представите хихиканията на петнадесетгодишните хлапаци, които бяхме, докато гледахме тези картини на голи жени. Опитах се да се преструвам на зрял, но обикалянето на стая, пълна с нарисувани гърди, беше най-вълнуващото нещо, което ми се беше случвало. Помислих си колко невероятно ще е да си изкарвам прехраната, рисувайки голи жени. Идвах в тази галерия и изучавах рисунъка, особено на този портрет.