— За кратко. Докато той не умря. Колата, която караше, се забила челно в едно дърво.
— Толкова съжалявам. Но вие казахте, че жена ми е убийца…
— Бяха в колата на баща ми. Мартин все още не бе изкарал изпита, но толкова искаше да впечатли Мириам, че една вечер, когато родителите ми бяха навън, взе ключовете, без да попита. Мириам го предизвика. Чух я да му казва, че иска още едно приключение. Мириам с очертаните си с черен молив очи и лъскав кок, луксозните си дрехи и перлите. Младо момче като Мартин нямаше шанс, щом тя насочи вниманието си към него. Той рисуваше, но всъщност искаше да стане писател, журналист. Когато разбра, че е приятелка на онзи френски автор Дьо Шофан, той хлътна до уши. Искаше да я впечатли.
Беше слънчева привечер. Помня, че когато излизаха, хванати под ръка, чух птичките да пеят. Казах на Мириам, че той не трябва да взима колата, но и двамата ми се изсмяха. Мириам ми каза да не мърморя, но видях как Мартин се поколеба само за миг. Но тя го издърпа навън и аз останах да ги гледам как потеглят.
Един очевидец каза, че Мартин взел завоя прекалено плътно. Загубил контрол и се забил в едно дърво. Закарали и двамата в болница. Мириам се отърва с малка рана на челото. Брат ми беше в кома три седмици. Нямаше никакъв шанс. Само защото искаше да се изфука пред Мириам, да докаже, че е достатъчно добър за нея. Ако не беше насочила вниманието си към него, сега той щеше да е тук. Щеше да е женен за някоя друга. Можеше да има деца. Родителите ми можеше да имат внуци. Аз не можах да им ги дам, но той може би щеше да го направи.
— Но брат ви е шофирал… казахте, че Мириам…
— Все едно че го е убила.
Артър си спомни миниатюрния белег на слепоочието на жена си. Беше му казала, че паднала като дете.
— Значи никога не ви е разказвала за Мартин? Никога дори не е споменавала името му? — попита Сони.
— Не, не знаех за друг годеж преди нашия.
— Е, сега знаете, че жена ви е била лъжкиня.
— Не е излъгала. Просто не ми е казала. Мириам е затворила страницата с миналото си. Не говореше за живота си, преди да се срещнем. Мислех, че е така, защото в него няма нищо интересно, че няма какво да ми разказва. Но ми се струва, че е било точно обратното. Дали сега щеше да е омъжена за Мартин, ако не беше станала онази ужасна катастрофа? Дали е била с мен, но е мислила за него? Дори и да е било така, пак я обичам толкова много. Понякога ми се струва, че не мога да живея без нея.
Сони прочисти гърлото си.
— Бих казала, че съжалявам за начина, по който говорих за нея, но не е така. Тя провали моя живот и живота на семейството ми.
— Тогава аз ще кажа, че съжалявам. За онова, което се е случило, ако думите ми имат някакво значение.
— Тя ходеше на посещения при Мартин всеки ден. Седеше до леглото му. Не можех да я понасям. Побиваха ме тръпки от нея. Двете винаги го бяхме смятали за моя досаден брат и изведнъж тя го харесва, казва ми, че той може би е мъжът, когото търси. Искаше да се ожени. Аз исках той да срещне някоя друга, някоя, която не е толкова лекомислена. Стана така, сякаш тя ме отхвърля заради него.
Артър усети как тялото му започва да трепери. Каквито и истории да беше разкрил за жена си, нямаше да слуша как бившата и приятелка я очерня.
— Каквото и да мислите за Мириам, г-жо Ярдли, тя беше най-милата и кротка жена, която съм срещал. Бяхме женени повече от четиридесет години. Много съжалявам за случилото се с брат ви, но говорите за нещо отпреди много, много години. Жената, която описвате, няма нищо общо със съпругата ми. Хората се променят. Струва ми се, че сте завиждали на щастието на собствения си брат.
— Е, да, завиждах. Признавам си. — Сони заговори по-бързо. — Аз бях нейна приятелка, не Мартин. Споделяхме всичко. След това тя дойде у дома и го взе. Отхвърли ме. Искаше да се вижда с Мартин повече, отколкото с мен…
Артър остави думите и да увиснат във въздуха. Използва мълчанието точно както бе направила Сони.
— Там ли сте още, г-н Пепър?
— Да, тук съм.
— Тя го уби. Не ме интересува кой е карал проклетата кола. За мен Мириам го уби. Тя лиши семейството ми от техния син, а мен от моя брат. Дойде на погребението и никога повече не я видях. Не исках да я виждам и се погрижих тя да го разбере. Чух, че се омъжила. Писа ми, за да ми каже, още едно от проклетите и писма. Тя продължи живота си, но семейство Ярдли не успя да го направи. Надявам се това да отговаря на всичките ви въпроси, г-н Пепър. Сега знаете истината.
Артър отдръпна слушалката от ухото си. Не можеше да слуша повече думите на Сони.
— Обичах я независимо от всичко — каза той. — Наистина я обичах.