— О, здрасти. Ти беше…
— Артър — подаде той ръка и Джеф я стисна.
— Да, разбира се, че си ти. Беше тук с Майк и носеше една невероятна гривна, онази с талисманите, в която се влюбих. Била е на жена ти, нали?
— Имаш добра памет.
— В работата си виждам много бижута. Разбира се, че е така. Та аз това продавам. Но онази гривна, ами… в нея имаше нещо специално.
Артър преглътна.
— Реших да я продам и помислих, че може да проявиш интерес.
— Разбира се. Може ли пак да я погледна?
Артър мушна ръка в раницата си и му подаде кутийката с форма на сърце. Джеф я отвори.
— Прекрасна е — каза той. — Още по-великолепна, отколкото я помня. — Взе я и започна да я върти в ръцете си, точно както беше направил Артър първия път, когато я бе открил. — Жената, която купи тази гривна, ще е уверена в себе си. Няма да я вземе, за да се хвали с нея, нито като инвестиция. Ще я купи, защото ще се влюби в талисманите и в това, че имат своя история. Сигурен ли си, че искаш да я продадеш?
— Да.
— Познавам една дама в Бейзуотър, която ще я вземе. Филмов продуцент е, от истинските бохеми. Това е точно за нея.
— Иска ми се да отиде на добро място. — Артър усети, че гласът му потреперва.
Джеф върна гривната в кутийката с форма на сърце.
— Сигурен ли си, приятел? Това е важно решение.
— За мен няма сантиментална стойност. Беше скрита и години е стояла забравена.
— Както решиш. Аз съм си тук. Тук съм от четиридесет години, както и баща ми преди мен, така че ще съм тук и следващата седмица или следващия месец, или следващата година, ако искаш да си помислиш.
Артър преглътна. Бутна кутийката с един пръст към Джеф.
— Не. Искам да я продам, но искам да запазя един от талисманите. Ще я искаш ли все още, ако задържа слона?
— Гривната си е твоя. Ако искаш слона, задръж го. Аз просто ще разместя останалите талисмани, за да запълня празнината.
— Той е мъникът, който ме накара да тръгна на това пътешествие.
Артър седна на един стол до щанда, а Джеф отиде в задната част на магазина. Дръпна едно списание към себе си. На гърба му имаше реклама за нов вид гривна с талисмани. Вместо висящите талисмани тя имаше мъниста, които се нанизваха на верижка. Рекламата предлагаше това да се прави по някакъв повод, както с гривната на Мириам. Стана му смешно как някои неща всъщност не се променяха.
Артър бутна списанието настрани и огледа всичкото злато и сребро, което го заобикаляше. Имаше пръстени, които сигурно бяха носени десетки години и са означавали толкова много в живота на хората, а след това са били продадени или подарени. Но бижутата щяха да получат нов живот, щяха да отидат при нови хора, които да ги обичат и да ги използват. Опита се да си представи жената филмов продуцент, която Джеф познаваше. Във въображението му тя носеше червен копринен тюрбан и копринена рокля с пейсли десен. Представи си гривната на Мириам да се полюшва на китката ѝ и му се стори, че изглежда добре.
— Ето го. — Джеф сложи слона в ръката на Артър. Отделен от другите талисмани, той изглеждаше царствен, сякаш е трябвало да върви сам. Артър побутна с пръст изумруда.
Джеф му подаде навити на ролка пари.
— Както говорихме. Струва толкова дори и без слона.
— Сигурен ли си?
Джеф кимна.
— Благодаря ти, че си се сетил за мен. А какви са плановете ти за деня? Ще се обадиш ли на Майк?
— Ще опитам да го намеря. Виждате ли се все още?
— Само през ден — извъртя очи Джеф. — Толкова е мил — наминава да провери дали съм добре. Преди известно време имах проблем със сърцето. Майк е поел ролята на мой ангел хранител, независимо дали ми харесва или не. Всеки ден ме разпитва какво съм ял и дали съм се движил достатъчно.
— Той е много внимателен младеж.
— Така е. Има златно сърце. Скоро ще си стъпи на краката. Само трябва да стои далече от лошо влияние и ще се справи. И какво ще правиш с парите, Артър?
— Синът ми живее в Австралия. Покани ме да отида.
— Е, трябва да ги похарчиш. Прахосай ги за нещо, което да те направи щастлив. От парите можеш да създадеш спомени, но не можеш да създадеш пари от спомените, освен ако не търгуваш с антики. Не забравяй това, Артър, старче.
Артър взе метрото до другия край на Лондон. Почука на вратата на Дьо Шофан, но никой не отговори. Пердетата на втория етаж бяха спуснати. Беше отделил малко пари в джоба си за Себастиян.
На прага на съседната къща се появи жена. Под едната си мишница носеше куфарче, а под другата — чихуахуа.