Кристофър Сташеф
Странстващият магьосник
Пролог
Един шпионин не може да изостави работата си и да остане здрав — това всеки го знае. Всъщност, един шпионин не може току-така да се измъкне и да остане жив. Но Магнус д’Арманд все още живееше, макар че се беше оттеглил преди повече от шест месеца от Организацията за Обсъждане на Зараждащия се Тоталитаризъм при Извънземните. Той все още беше жив и изглежда не се притесняваше особено за каквото и да е.
Разбира се, ООЗТИ беше секретна служба със скандална мисия. Официално тя беше частна организация, предназначена да унищожава диктатурите, веднага след стадия на Средновековието, като насочва планетите към демокрация.
Магнус не беше истински шпионин, макар че беше таен агент. Всъщност, той беше и таен магьосник. Това понякога помагаше — и то доста.
В момента Магнус седеше в контролната зала на космическия си кораб и разговаряше с кибернетичния му мозък:
— Е, Хъркимър, коя планета ще подложим на въздействие сега?
— Има богат избор. — Театралната въздишка на Хъркимър бе последвана от прошумоляването на индекс-картите. — Не предполагам, че можеш да се захванеш с планета, за която демокрацията очевидно е идеалната форма на управление.
— Ти можеш да ме убедиш да направя експеримент с планетата, но не и с демокрацията — поне докато не събера огромно количество данни. В края на краищата, точно затова напуснах ООЗТИ — защото нямах желание да налагам демокрация на общество, което не е готово за нея.
— Да, знам, че ти не одобряваше някои от методите на ООЗТИ. — Хъркимър не спомена другата причина за нежеланието на Магнус да „налага“ демокрацията. Бащата на младия човек, Род Галоуглас, който беше един от най-известните агенти на ООЗТИ (макар че сам не го знаеше), бе прекарал по-голямата част от живота си да полага основите на демократичното управление в родната планета на Магнус — Грамари. Младежът изпитваше нужда да се отдели от баща си и да създаде своя собствена репутация. Това без съмнение допринесе много за оттеглянето му от ООЗТИ, както и за нежеланието му да установява демокрации.
— Не мога да се съглася с това да се жертват добри хора, само за да се проправи пътят на твоята любима форма на управление — каза Магнус. — Обществата възникват в голям брой различни форми, Хъркимър, така че е разумно те да се нуждаят и от различен вид управление. Ако открия планета, която изисква диктатура, аз ще работя за налагането именно на диктатура!
— Разбира се, Магнус — но само ако намериш такова общество.
Хъркимър вече беше прегледал пълната база данни на ООЗТИ, както и фамилните архиви на д’Арманд, които беше получил от фес — семейния робот. Имайки предвид цялата документация, Хъркимър можеше лесно да схване, че макар диктатурата да би могла да бъде и добра за обществото, не би била добра за хората, освен ако нямаше никакъв начин за гарантиране на техните граждански права. Но в този случай тя би престанала да бъде типична диктатура, а би се превърнала в нещо друго.
— Планетата Канарк е вероятно от типа, който те интересува. — Хъркимър сложи една снимка на екрана.
Магнус се намръщи, като наблюдаваше селяните с техните филцови шапки и избелели сини туники да газят през някакво жълто поле с коси в ръце и да си пеят от време на време, докато замахват и повалят снопите.
— Диаметърът на планетата е с осем процента по-голям от Терра — информира го Хъркимър. — Но гравитацията й е деветдесет и осем процента от тази на Терра и това вероятно свидетелства за наличие на по-малко тежки метали в ядрото. Завърта се около оста си за двадесет и два часа и четиридесет минути, както и Терра, а разстоянието от слънцето е едно цяло нула пет светлинни години.
— Значи тя е малко по-студена от Терра?
— Да. И ледените шапки са по-големи, както и почвените масиви. Но там няма недостиг на питейна вода, а царевицата, просото, ечемикът и житото растат добре.
— Вероятно са донесени от по-ранни колонисти?
— Да, дневниците на пионерите показват точно това — потвърди Хъркимър. — Икономиката е все още селскостопанска, макар че има увеличение на индустриалната база.
— Да, йомени. Осемдесет процента от тях притежават по хектар-два. Останалите двадесет процента вероятно са разделени между търговците и селскостопанските работници, наемани от най-големите земевладелци.
— Които, разбира се, и управляват.
— Да. Управлението е пирамидално. По-дребните земевладелци са управлявани от по-едрите. И най-богатата дузина хора от всяка суверенна държава съставя най-висшата власт. Те постигат съгласие за едно общо законодателство, но всяка групичка упражнява законодателната и изпълнителната власт в собствената си държава. Класовото съсловие, както и притежаването на земята, се наследяват.