Само едно не се е променило: споменът на хората за древните събития. Историческите книги и учебниците изгниват, мухлясват, изгарят, но не и легендата. Тя се задържа упорито в съзнанието на народите и бива отново записвана след всяко унищожение, след всяка война. Легендата е неясната памет, смътният завет от миналото към бъдещето. Така че ще останем при легендите и ще се опитам да оживя древния им дух със съвременни средства.
Ако проследим преданията на човечеството — и този път имам предвид буквално всички по цялото земно кълбо, — то един Господ, Най-свят или Най-висш, добър бог създал първия човек. Поставил това същество в градината Едем или някъде сред прекрасната природа. Според древноюдейското предание градината Едем съществувала много дълго, преди да бъде сътворен светът, и то готова за обитаване:
„…всичките съоръжения и насаждения, също и сводът над нея, както и земята под нея — всичко вече го имало и едва хиляда триста и шейсет години след това били сътворени небето и Земята.“
И се питаме защо след толкова упорити търсения градината Едем никога не била намерена! (За безуспешните търсения писах в предишна своя книга13. Вероятно опитната станция с експеримента „Адам и Ева“ — биосфера 1 — била отново ликвидирана. И ако досега винаги съм вярвал, че нашите прародители са били единствените хора в съмнителната градина Едем, то юдейските легенди ме поправят: „Сера, дъщерята на Асер, е една от деветимата, които живи дошли в градината Едем.“ А кои са били останалите шест?
Висшият си бил наумил да създаде човека. Преди това обаче чисто формално — запитал ангелите си какво мислят по въпроса. Те били против. „Тогава Господ протегнал пръст и ги изгорил всичките.“ Отново попитал другите ангели, резултатът бил същият. Третата група ангели отговорили, че Господ бездруго правел каквото си ще, така че да бъдела волята му. Така той създал Адам „със собствените си ръце“. Първият модел за човек трябва по някакъв начин да е превъзхождал ангелите. Особено ги ядосвало, че човекът щял да има власт над една цяла планета и освен това щял да се плоди. Защото ангелите са безплодни, не могат да се размножават. На небето се стигнало до завист и ревност.
Небесни разправии
„Семаел бил най-големият княз сред тях на небето, защото свещените животни и серафимите имали по шест чифта крила, той обаче притежавал дванайсет. И Семаел отишъл и се съюзил с всички най-висши войнства против господаря си и събрал войската около себе си и слязъл и започнал да си търси другар на Земята.“
Най-висшият не можел да позволи подобен бунт. И станало каквото имало да става: Висшият „събори Семаел и дружината му от мястото на светостта и ги хвърли надолу от небето“. Според юдейската легенда при греха в градината Едем в никакъв случай не ставало дума за прочутата ябълка, а водачът на метежа Семаел прелъстил Ева, която забременяла от него. След половия акт „тя погледнала в лицето му и, я виж, той не приличал на земните, а на небесните“.
Побъркана история? Напълно недостоверна? Продукт само на човешката фантазия? Едва ли. Преписваните през хилядолетията и отново, и отново интерпретирани истории съдържат общо ядро, което се появява постоянно у безброй и живеещи отдалечено народи — прелъстяването на човека. Какво ли се е случило в мъглявото минало на Земята? Нека си припомним: Цялата християнска религия е построена върху това, че Иисус е трябвало да дойде, за да спаси човека. Да го спаси от какво? От първородния грях. Който пък се случил в рая, онази прекрасна градина Едем. Дали ябълка или секс, или Едем, решаващото събитие се разиграло някъде. Прелъстяването на прамайката Ева станало чрез змията или чрез изгонения от небето архангел. Съвременните теолози, които се въртят неспокойно на стола си, защото им потъват гемиите, обявиха напоследък, че не е имало първороден грях. С това те отнеха почвата под идеята за избавлението, но това всъщност е техен проблем, не мой.
И сега изпадаме в парадоксална ситуация — според общоприетото мнение небето е мястото на абсолютното щастие. Небето е нашата цел след смъртта. Всеки иска да отиде на небето — най-после да се освободи от Долината на мъките, свободен от страхове, ревност и завист, свободен от нещастия и беди. Небето е място на копнежите, мечтаната цел на всичките ни желания, реализиране на всичките ни надежди.