Стоп! Нещо не е наред. На небето е имало завист и противопоставяне, спорове и разправии със смъртоносен изход, преди да е бил създаден човекът. Може би грешно сме разбрали понятието „небе“? Не говорят ли древните текстове за небето като място, където живее всемогъщият бог? Дилемата остава налице дори и ако не вярваме на юдейските предания или ги оставим настрана със снизходителна усмивка. Защото причината за променящия всичко грях бил прелъстителят на Ева. Дори и ако грехът никога не бе се случил, той остава в християнската вяра като основание за по-късното избавление от страна на Иисус. Легенда, не-легенда, ако не е имало първороден грях, автоматично отпада всяко основание за спасението. Дали съблазнителят се казва „Семаел“, „Луцифер“ или „дявол“, не променя нищо по същество. Логично, нали?
Както всеки знае от Библията, Бог всемогъщият докарал потопа, за да удави човешкия род. Защо ли всъщност? Нали преди това „със собствените си ръце“ направил прачовека и — като вечният Бог — познавал бъдещето. Трябва предварително да е знаел какво щяло да се случи. Или може би не? Тогава под Най-висшия сигурно са имали нещо друго предвид от онова, което аз и милиони вярващи разбират под Бог. Юдейските легенди съобщават, че след прелъстяването на Ева се създали два рода — на Каин и на Авел. Родовата линия на Каин се държала като животни:
„С открита голота вървели родовете на Каин, а мъжът и жената били като добитък. Обикаляли голи по пазара…, и мъжът спял с майка си и с дъщеря си и жената на брат си открито по улиците.“
Злините и коварството на този род се описват в легендите за Содом и Гомора. Жителите им не се придържали нито към законите, нито към морала, и правели каквото си искали. Един малък пример, отново актуален, го онагледява:
„Хората от Содом и Гомора сложили легла по улиците. Който влезел в града, бил хващан и със сила го просвали на едно от леглата. Ако странникът бил по-къс от леглото, то трима души го дърпали за главата, а другите за краката. Човекът крещял, а те не му обръщали внимание. Ако обаче пришелецът бил по-дълъг от леглото, по трима души заставали от двете му страни и го дърпали на ширина и го измъчвали до смърт. Ако чужденецът викал, те отговаряли: «Така става с всеки, който идва в Содом.»“
И не само това. В общия упадък на нравите и епидемията от сладострастие се присъединили и „паднали ангели“, които слизали от небето на цели групи и си взимали „човешки жени“. Този вид ангели едва ли можем да определим като невинни. Плодовете от телата им израствали като великани:
„От тях дойдоха после исполините, които имаха огромен ръст и които протягаха ръце за грабеж и плячкосване и за кръвопролития. Исполините зачеваха деца и се размножаваха като влечуги; раждаха се и наведнъж по шест.“
Нищо не помагало срещу тази свинщина, вече било невъзможно да се направи селекция на добри и лоши. Какво му оставало на Висшия, освен да издави цялото котило и да започне на чисто? С което всъщност става ясно, че Висшият в никакъв случай не може да е бил същинският бог, когото почитат вярващите от всички религии.
Великани зачевали те, онези „паднали ангели“. За тях писах в предишните си книги и искам по възможност да си спестя повторенията. Само няколко дума за точност:
„Легендите на юдеите за древността“ назовават дори родовете на исполините. Това били Емеритите, или Страшните, после Рефаитите, или Гигантите, имало и Гиборим, или Могъщите, Самсунити, или Хитрите и накрая Авиди, които били Обратните, а и още Нефелим, които били Покварителите.
На Земята трябва да се е събрала великолепна компания. В апокрифите на пророка Барух дори се назовава и броя им14:
„Бог докара потопа на Земята и унищожи Всичката плът, а също и 4 090 000 исполини.“
Кой свещен или несвещен дух трябва да е подсказал това число на пророка Барух? Естествено, и по отношение на исполините библейската датировка изобщо не е вярна. Например живелият дълго след потопа Давид трябвало да се бори срещу исполини с шест пръста на ръцете и краката, разказва Втора книга Царства (21, 18–22). Една хронологична глупост.
Зоопаркът на Франкенщайн
Удивлявам се на действията, не на времената, които бездруго вече не могат да се подредят. „Легендите на юдеите за древността“ разказват за странни хибридни същества, т.е. куриозни форми на живот, които не са продукт на еволюцията. Имало същества, които имали „само едно око посред челото“, други, които „притежавали тяло на кон, обаче глава на овен“, други пък с „човешка глава и лъвско тяло“ и накрая дори хора без вратове с очи на гърба и — още по-странно — „същества с човешки лица и конски крака“.
14
Kautzsch, E.: Die Apokryphen and Pseudepigraphen des alten Testaments, Bd. 1 und 2. Tubingen 1900.