Дали тази менажерия на абсурдното е само безумие, възникнало в обърканото въображение на пияница? Възможно е. И все пак ме смущава двуякостта на описаните събития. Защото за подобни чудовища разказва и египтянинът Манетон. Той бил жрец и върховен писар на свещените храмове в Египет. У гръцкия историк Плутарх Манетон се споменава като съвременник на първия владетел от Птоломеите (304–282 пр. Хр.). Манетон живял в Себенитос, град в Делтата на Нил, където написал и тритомния си труд за историята на Египет. Като очевидец бил преживял края на трихилядолетната фараонска империя, като познавач написал хрониката на боговете и царете й.
Пратекстовете на Манетон са се загубили, но историците Юлиус Африканус (поч. 240 г. сл. Хр.) и Евзебий или Еузебий, според изписването (поч. 339 г. сл. Хр.) поместили важни части от произведенията на Манетон. Евзебий влязъл в църковната история като епископ на Цезарея и като раннохристиянски хронист. А Манетон твърдял, че боговете създавали различни същества, смесени създания и чудовища от всякакъв вид. У Евзебий четем следното15:
„…и те заченали хора с двойни крила; освен тях и други с четири крила и две лица и едно тяло с две глави, жени и мъже и две природи мъжка и женска; по-нататък и други хора с бедра на кози и рога на главите; още други с конски крака, и други с външност на коне отзад и с човешки вид отпред; създали също и бикове с човешки глави, и кучета с по четири тела, чиито опашки като на рибите излизали от задните им части; също така коне с кучешки глави; и хора, както и други чудовища;… така и много драконоподобни създания…, и много чудни същества, и различно оформени, чиито образи слагали в храма на Белос и ги съхранявали.“
Манетон, респективно Евзебий имал право с образите. Днес всеки по-голям музей показва скулптури на хибридни същества от античността. Следователно легендите на юдеите и онези на египтяните не разказват само неприятни измислици, а явно описват някогашни реалности. И ако чудовищата от стаята на ужасите никога не са съществували, остава въпросът откъде са взели идеите си съчинителите им, върху каква хранителна почва са расли страшните създания — също така и откъде каменоделците и художниците от древните култури са взели образците си. Явно само от преданията.
А те между другото са педантично прецизни, направо неприятно за глупави легенди и митове.
Библията разказва за строежа на Ноевия ковчег в книга Битие (6, 15 и по-нататък):
„…дължината на ковчега-триста лакти; ширината му — петдесет лакти, а височината му — трийсет лакти.“
Юдейските легенди са по-точни:
„Сто и петдесет камери да е дълго дясното крило, сто и петдесет камери да е дълго лявото крило; трийсет и три камери да е широк отпред, трийсет и три камери да е широк отзад. В средата да има десет помещения за хранителни запаси, освен това още пет склада на лявата страна на ковчега; в тях да има тръби, които довеждат вода; те се отварят и затварят. Ковчегът трябва да е три етажа висок; какъвто е най-долният етаж, трябва да е вторият и третият; на най-долния етаж да живеят добитъкът и дивите животни, в средния да гнездят птиците, най-горният етаж е за хората и пълзящите.“
Светлина за Ноевия ковчег
След като ковчегът бил навсякъде насмолен и всяка цепнатина била уплътнена, в допотопния кораб всъщност трябва да е царяла най-черна тъмнина. Но не било така, защото:
„В ковчега обаче висеше голяма перла, която светеше на всички създания като светлина, която заблестява с пълна сила.“ Ето и две удивителни забележки по въпроса: Книгата Мормон е Библията на църквата на Иисус Христос на светците на последните дни, една разраснала се в САЩ религиозна общност. Книгата била предадена на основателя на мормонската църква, пророка Джозеф Смит (1805–1844 г.) от един ангел. Ако се вярва на мормоните, книгата под формата на метални плочи била скрита хилядолетия наред в един хълм. Само благодарение на два камъка с преводи, които Джозеф Смит получил от ангела Морони, той успял да преведе писмените знаци на английски. В нея се описва историята на яредитите, един народ, който по време на строежа на кулата във Вавилон е напуснал родината си и с няколко кораби достигнал Южна Америка. Корабите били „…уплътнени като бъчви и когато вратите били затворени, те били плътни като бъчви“16.