Не става дума за закостенялостта на другояче мислещите, макар че този вид хора си живеят доста самовластно в собствената си кула от слонова кост. Става дума за съвременното разглеждане на прастари въпроси на човечеството. А днес то би трябвало да е много по-лесно, отколкото по времето на прадядо ми. Вече няма анатеми, премахнато е преследването на вещици, а съвременните комуникационни средства позволяват бързото размножаване на новите теории. Разбирам дори гвардейците, които с дебелоглавието на вярващия се опитват да спрат приливите на духа. Те може да предизвикат известно забавяне, както е ставало при всяка теория, но няма сила, която може да блокира разкритията на бъдещето. Онова, което в една страна се забранява под опеката на религията или идеологията, толкова се развива по-бурно в друга страна.
Критиците постоянно ме питат защо съм толкова сигурен, че съм на правилен път. Нали мисловната ми конструкция била само една фикс идея, с нищо недоказуема. Освен това съм подхождал много избирателно и съм взимал само онези пасажи от преданията, които подкрепят теорията им, а не съм обръщал внимание на останалото.
Правилният подбор
Защо всъщност ме обвиняват в онова, което целият свят трябва да прави поради изобилието от материал? Всяка книга, която чета, е подбор на онова, което авторът иска да подкрепи. Възражението, че не било така в научната литература, е хубава приказка, в която все още вярват само девствените студенти. През изминалите четири години изконсумирах около триста богословски произведения — и всеки път накрая излизаше онова, което авторът е искал да каже. Многобройните указания за напречни връзки, особено в докторските дисертации, се използват точно за примери, че противникът е на погрешно мнение по един или друг пункт. Литературният поток във всяка дисциплина вече е толкова огромен, че никой автор по света не може да го обхване. И никой не е в състояние да преработи произведенията на всичките си предшественици или да ги включи в собствения си труд. Налага се да се селекционира, баластът излита мълчаливо през борда. В края на краищата специалистът познава мнението на противника и литературата му, а подобно нещо не може да се очаква от лаика. Още по-малко от издателите и търговците на книги. Критерият за оценка предвид задължителната селекция би трябвало да е честното отношение, авторът да каже какво иска и какво търси и защо всичко останало пада под масата.
Религиозните текстове са пропити от етика и морал, които изобщо не ме интересуват. Следователно си спестявам стотиците страници с думи на пророци с предупреждения, заплахи, предсказания и предписания. Не ми е работа да просвещавам читателя защо не може да се яде свинско месо и при какви обстоятелства трябва да се отблъсква жената. Още повече, че всеки специалист знае, че в много от случаите думите на пророците не са оригиналните. По-късните поколения са добавяли, вмъквали, допълвали и са нагаждали стария текст според вкуса си. Така че критерий първи пада под масата. Вторият груб подбор засяга религиозните датировки. Каква работа вършат изречения като: „…Тара роди Авраам, Авраам роди Исаак…“, щом Авраам вероятно изобщо не е съществувал?
Казахте ли нещо? Че все пак има текстове за Авраам, за него са писани истории, а преживяванията в апокалипсиса на Авраам дори описват детайлни подробности. Правилно. Подобни текстове има и те са много ценни и за моя труд. И все пак не може да се докаже, че те са оригинали от ръката на Авраам или най-близкото му обкръжение. В Хрониката на Йерамеел23, която се базира на още по-стари източници, се твърди, че Авраам бил най-големият маг и астролог. Знанията си бил получил директно от ангелите. На нас, християните, ни е втълпявано, че Авраам бил праотец на човечеството; в действителност всички учени изобщо не са сигурни дали е съществувал и какво означавало името му.