Реалистично се описва положението преди потопа, макар че днес ни се струва невероятно, фактически и добрите ангели, онези, които не се включили в метежа, наблюдавали от горе събитията на Земята. Те докладвали на Върховния и той категорично заявил:
„Цялата Земя ще загине, потоп ще залее Земята и ще унищожи всичко по нея.“
Направо феноменални са в книгата на Енох много детайли, които засега не могат да се прочетат в никое друго предание. В глава 69 Енох изброява имената на водачите на метежа, а и обяснява функциите им!
Ще цитирам тук текста, тъй като от писмата на читателите си знам, че не могат да намерят в селските и градски библиотеки екземпляр от книгата на Енох или нямат време да я търсят. Желанието на Енох било книгата да бъде много разпространена. Моето също.
„А това са имената:
Първият от тях е Семиаса,
вторият Артакиса,
третият Армен,
четвъртият Кокабел,
петият Туарел,
шестият Румял,
седмият Данял,
осмият Рекаел,
деветият Баракел,
десетият Азазаел,
единайсетият Армарос,
дванайсетият Батарял,
тринайсетият Бузазеял,
четиринайсетият Хананел.
петнайсетият Турел,
шестнайсетият Симапесиел,
седемнайсетият Йетрел,
осемнайсетият Тумаел,
деветнайсетият Тарел,
двайсетият Румаел,
двайсет и първият Йзезеел.
А това са имената на водачите над сто, петдесет и десет.
Името на първия е Йегун, който изкушил всички деца на ангелите, свалил ги на земята и ги прелъстил чрез човешките дъщери.
Вторият се казва Азбеел; той давал на децата на ангелите лоши съвети, така че покварили телата си чрез човешките дъщери.
Третият се казва Гадреел; това е този, който показал на човешките чеда всякакви смъртоносни удари. Също така показал на хората инструменти за убиване, бронята, щита, бойния меч и изобщо всякакви инструменти за убиване. От ръка на ръка оръжията се разпространили до жителите на сушата за всички времена.
Четвъртият се казва Пенемуе; той показал на човеците разликата между горчиво и сладко и им разкрил всички тайни на мъдростта. Той научил хората да пишат с мастило и хартия…
Петият се казва Касдея; той научил хората на всякакви лоши удари на духовете и демоните, също и удари срещу плода в майчината утроба за помятането му, освен това удари срещу душата, змийско ухапване, топлинни удари и сина на змията, Табат?“ (във всеки превод има и въпросителен знак. В различните преводи начинът на изписване на имената варира).
Бих си спестил коментар по горния текст. Нали всеки може да чете.
Какво станало с Енох? Къде са костите му? Къде е храмът или катедралата, издигната в негова чест?
Възнесение на небето с препятствия
Не на тази Земя. Старият завет кара Енох да изчезне безследно — Господ го бил взел при себе си. После пък четем — в различните версии на Библията — Енох заминал с огнена колесница в облаците. Древните юдейски легенди описват малко по-подробно заминаването му41.
Казват, че ангелите обещали на Енох да го вземат горе, но датата явно още не била уточнена: „До мен стигна вик, че ще отида на небето, но не знам деня, когато ще си отида от вас.“ Значи хората седели около Енох и той им разказвал за всичко, което досега бил чул от ангелите. Особено им втълпявал да не пазят в тайна книгите му, а да ги направят достъпни за бъдните поколения на Земята — аз следвам съвета му. След няколко дни на обучение напрежението нараснало:
„Но се случи по същото време, когато хората седяха около Енох и той им говореше. Тогава хората вдигнаха очи и видяха фигурата на кон да слиза от небето, и която бурно летеше към Земята. Тогава хората казаха на Енох какво са видели и Енох им каза: «Заради мен слезе този кон. Дойде времето и денят, в който си отивам от вас и вече няма да ви видя.» Тогава пристигна и конят и всички хора го видяха ясно.“
Явно Енох бил информиран от Небесните, че стартът му ще е опасен за живота на околните. Затова Енох се опитал да възпре привържениците си. Няколко пъти предупредил зяпачите да не го следват повече, „за да не умрете“. Някои се поколебали, но най-упоритите искали непременно да видят възнасянето му на небето:
„Те казаха: «С теб ще отидем на мястото, където отиваш ти, само смъртта ще ни отдели от теб.» Тъй като упорстваха да отидат с него, той не говори повече с тях и те го последваха и вече не се обърнаха. И тогава се случи, че Енох се издигна на небето върху огнени коне в огнена колесница.“
Пътуването към облаците завършило смъртоносно за всички изпращачи. Защото на другия ден потърсили хората, които се затичали след Енох.
41
Виж: Berdyczewski, M. J. (Bin Gorion) Die Sagen der Juden von der Urzeit. Frankfurt a. M. 1913; ders.: Die Erzvater. Frankfurt a. M. 1914; ders.: Die zwolf Stamme. Frankfurt a. M. 1919 (също за следващите цитати).