Страхът на отделния човек е ужас и за масите. Народите се страхуват от войни, от мълнията на атомната бомба, от гнева на чужди войници, от гибелта на околния свят. Притеснени мислят за ужасяващото събитие, обещавано им от свещените книги — Страшния съд. В Новия завет той е огласен например в евангелието на Марко (13, 24 и нат.):
„Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.“
Колегата му Лука е още по-прецизен, като дори назовава предзнаменованията, които предшестват Страшния съд (21, 10 и нат.):
„ще въстане народ против народ, и царство против царство; на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето… И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение; тогава човеците ще примират от страх и от очакване от онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят.“
Не по-малко драматично описва Страшния съд и Коранът в няколко сури:42
„В името на Аллаха, милостивия: Когато слънцето се свие и звездите паднат и планините се задвижат, и бременната вече от десет месеца камила няма мляко, и дивите животни се съберат, а моретата заблестят в пламъци…“ (сура 81). „В името на Аллах, милостивия: Когато небесата се разкъсат, звездите се разпръснат, моретата се смесят и гробовете се обърнат празни, тогава всяка душа ще знае какво е направила и какво е пропуснала“ (сура 82).
Страшният съд, последният съд над човечеството, се възпява дори в григориански песни, онези прости и толкова прекрасни песнопения, които стигат до душата и се пеят и днес в католическите манастири. Dise irae се запява по време на литургия за смърт:
Заедно с разрушенията се съобщава и за идването на iudex (съдника), например в евангелието на Марко (13, 26 и нат.):
„Тогава ще видят Синът Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избранниците Си от четирите вятъра, от края на земята до края на небето.“
Евангелистът Лука добавя още едно изречение (21, 28):
„А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.“
Апокалипсис — кога?
Избавени, естествено, ще бъдат праведните, единствено и само вярващите, онези, които сляпо и без въпроси са се придържали към словото в светото писание. А ако ме питате, към кое слово от кое светописание, то и аз не знам, защото както е известно, в земната лудница всяка религия твърди, че нейното свето писание е единствено вярното. Говори се за небесен съдник, който „седи на трон в облаците“ и измерва с отвес делата и греховете на човешкия род. Но преди да стане това, преди избраниците най-после да успеят да отидат в небесното царство, останалото човечество ще бъде бито, измъчвано и пържено.
Най-силно това се описва от апостол Йоан в неговото така наречено Откровение или Апокалипсис, последният текст от Новия завет. Там се отварят седем печата и с всеки от тях над човечеството се изсипват нови мъчения. Ще свирят тръби и с всеки техен звук ще стават страхотии. При първата тръба „град и огън, смесени с кръв … ще паднат на земята“, при втората — „голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв“. Естествено, при това „умря третата част от морските твари“ и „загина третата част от корабите.“
Още по-големи ужасии предстоели на изтерзаната земя, когато се чуела третата тръба: „…от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част от реките и върху водните извори и името на тая звезда е пелин: и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили.“ (8, 10 и нат.).
Накрая потъмнели дори слънцето и луната, а хората били измъчвани от всевъзможни твари (скакалци, скорпиони и др.), без да им било позволено да умрат. Ужасът нямал край — следват коне с глави на лъвове, чиито усти бълвали огън, пушек и сяра. Макар че отдавна повече от три трети от човечеството били изтребени и всъщност не би трябвало да е останал нито един жив, хората все още не били готови за разкаяние.