Выбрать главу

В Грац, Австрия, се случило нещо странно на 15 март 1840 г. Тогава 40-годишният учител по музика Якоб Лорбер внезапно чул „ясно и високо“ глас, който му заповядал да пише. Послушно, но в началото и малко уплашено, учителят хванал писалката и изписал през следващите години том след том винаги под диктовката на гласа „в областта на сърцето си“. Днес напечатаните произведения на пророка Якоб са не по-малко от двайсет и пет тома с кръгло десет хиляди печатни страници46. Лорбер обяснил природонаучни и астрономически детайли, които били открити едва по-късно, и дал удивителни коментари както по Стария, така и по Новия завет. Привържениците му наброяват няколкостотин хиляди, който са твърдо убедени в правотата на словото на своя пророк.

Също през миналия век се родил в Квадин, село североизтоично от Лахор, Пакистан, пророкът Хазрат Мирза Хулам Ахмад. През живота си се оказал нежна, любезна, надарена за писане и за слово личност, която накрая основала движението Ахмади. Това е ислямска общност, която и днес има много привърженици. На основателя на религията се приписват дори чудеса. Привържениците му твърдят, че всемогъщият бог „го пробудил в образа на всички предишни пророци“. Бил предопределен да бъде „месия и махди за всички мюсюлмани и християни“, но също така и „Кришна за индуистките, Буда за будистите и копие на всички предишни пророци. Спасител на цялото човечество“47.

Това са само четирима пророци през последните сто и петдесет години, които все пак постигнали въздействие, което е във висша степен учудващо. Наред с тези положителни фигури и лечители, които не са причинили никому нищо лошо, има и много отрицателни фигури, пророци на световната гибел, които от много години прорицават, че всъщност отдавна би трябвало да сме мъртви. Световната гибел е постоянна тема, откакто има хора48. Светът никога не се е придържал към нея.

За вярващите и невярващите

Колкото до шарлатаните, също и онези под мантията на научността, нямам проблеми да разоблича прогнозите им. Те винаги са доста прозрачни, твърде свързани с настоящето и твърде идеологически оцветени. Нямам проблеми и с пророци като Якоб Лорбер, Хазрат Мирза Хулам Ахмад, Едгар Кейси или Саи Баба, макар че последният сам се окачествява като „бог“.

За техните изумителни и ако щете, универсални знания днес дори има разумна, математически изчислена теория. Тя е на френския ядрен физик Жан Е. Шарон и не гласи нищо друго, освен следното: Материята и духът са неделимо свързани помежду си. Във всеки атом или по-точно електрон — се съдържа целият разум на вселената49.

Това обяснява знанията на пророците, дори и ако сами нямат представа откъде ги имат. Само по себе си едно противоречие.

Проблеми обаче имам на съвсем друго ниво, това на религиите. Те ни учат, че на Страшния съд неверниците ще бъдат сварени, удавени, убити, отровени (с „вгорчена вода“), застреляни, смазани от земетресения или изтребени чрез други мъчения. Слава богу, това се отнася само за неверниците. Но кои неверници? Онези, които не вярват в католическите догми? Онези, които са имали лошия късмет да израснат в някоя християнска секта? Онези, които за съжаление не са израсли в арабски или азиатски страни и не познават нито свещения Коран, нито будистките или хиндуистките учения? Онези, които в Япония изповядват религията шинту, или онези, които не съблюдават книгата Мормон? Остава ни само въпросът: Мили Господи Боже, каква си я свършил?

Хората чакат избавителя, спасителя, преродения и месията. Кой може да бъде? В записка от 1573 г. срещаме легендата за Кифхойзер. Никога не сте я чували ли? В нея се описва завръщането на немския кайзер Фридрих. Само той ни липсваше50: „Немски кайзер! Немски кайзер! Къде си? Спиш ли? Събуди се! Ела за изкупление, ела за мъст!“

Е, нищо ново по широкия свят, и древните римляни очаквали завръщането на божествените си императори Август, Клавдий и Веспасиан. Наричали ги „спасители на света“51. И дори за чудовището Нерон години след смъртта му се говорело, че се бил преродил в Кипър и завзел острова. В световната история гъмжи от този вид преродени, които не били никакви месии и нищо не са спасили. Можем да ги забравим. Но не можем да забравим образите на месии в големите религии. В края на краищата те влияят върху мисленето на обществата до ден днешен.

вернуться

46

Eggenstein, K.: Der unbekannte Prophet Jakob Lorber. Bietigheim 1973.

вернуться

47

Mirza Mubarak Ahmad: Der verheifiene Messias. o.O. 1977.

вернуться

48

Swoboda, H.: Propheten und Prognosen. Hellseher und Schwarzseher von Delphi bis zum Club of Rome. München 1979.

вернуться

49

Charon, E.: Der Geist der Materie. Wien/Hamburg 1979.

вернуться

50

Schriften der Hessischen Hochschulen. Universitat Giefien, Jahrgang 1925.

вернуться

51

Wallis, D. W.: Messias, their role in civilisation. Washington 1943.