Всъщност бих искал да завърша полемиката дали Иисус е бил месия или не, но закостенялата критика със сигурност ще ме упрекне, че направо съм прикрил най-важните пасажи, сочещи Иисус като такъв. Фактически онзи, който търси Иисус като месия в Стария завет, ще намери пасажи с по двайсетина значения не само у Даниил, Соломон или Исаия, а и у пророка Миха, по-млад съвременник на Исаия, и у пророка Иезекиил. Там се сочи глава 34, където става дума за бъдещето „паство“, над което щял да властва „един-единствен пастир“ от рода Давид. А у Иезекиил 37, 21–28 например четем обичайните обещания (надежди) за победоносния Израел, комуто всички останали народи, така да се каже, били в краката.
Царство за Давид
„…тъй казва Господ Бог: ето, аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя. В тая земя, на планините Израилеви, Аз ще ги направя един народ, и един Цар ще бъде на всички тях… А моят раб Давид ще бъде цар над тях… И ще бъде у тях Моето жилище, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Който освещава Израиля, когато Моето светилище бъде сред тях навеки.“
Всичко това са разбираеми, макар и нищо повече от набожни пожелания, формулирани във време, в което Израел бил зле. Израилтяните в страдалческата си история постоянно се надявали да дойде далечното бъдеще, в което царството им „от рода Давид“ щяло да възкръсне отново и техният бог отново щял да заживее сред тях. На подобни пасажи от текста впрочем се позовават ортодоксалните евреи от наше време, които създават толкова неудобства на политическото си ръководство. Вече посочих, че текстовете на Иезекиил представляват пъстра смесица и направо гъмжат от редакторски преработки и вмъквания на различни автори от различни времена. Никога не съм разбирал как от тях може да се изведе месианството на Иисус и това явно завинаги ще остане скрито за измъчения ми ум.
Накрая остават още апокалиптичните книги на Енох, Барух и IV книга на Ездра, които също така оповестяват Спасителя. У Енох за месианска част се смятат образните речи в глави 38 до 71. Там се предлагат астрономически данни и тайни и накрая се разказва и за идващия „човеческий син“ (46, 3 и нат.)55:
„Той ми отговори и каза: Това е Синът човеческий, който има правдата, при когото живее правдата и който разкрива всички съкровища на онова, което остава скрито; защото господарят на духовете го е избрал и жребият му надхвърли пред господаря на духовете всичко по доблест във вечността. Този Син човеческий, когото ти видя, ще накара да се надигнат царете и могъщите от лагерите си и силните от троновете си; той ще разхлаби юздите на силните и ще смаже зъбите на грешниците. Ще прогони царете от престолите им и от царствата им…“
Това са ясни обещания за бъдеще време и за бъдещ спасител, който е „син човеческий“. Само че дори да науча Енох наизуст, никъде не става дума за Иисус. Точно така стоят нещата и с апокрифната книга на Барух и апокрифната IV книга на Ездра — очаквания на месията има, но някакви сведения за Иисус няма. Накрая на бъркотията теолозите използват и заветите на патриарсите като свидетелства в полза на Иисус. Заветите отново са апокрифни текстове и безспорно са редактирани в след християнско време. И най-после остават запазените в оракулски текстове Сибилински книги, които правят перфектна кашата — само за Иисус не става дума никъде.
Който успее да се промъкне в гъсталака от теологически коментари, разпознава в древните текстове предусещане и гореща надежда за страшно събитие, което щяло да настъпи някога в бъдещето. При това пророците и апокалиптиците си го представяли по различен начин. У пророците и заветите на патриарсите мястото на действието категорично е на Земята, у апокалиптиците пък то е някъде над Земята. Така богословът д-р Вернер Кюперс сполучливо отбелязал56: