Изучаването им доставяше голяма радост на послушниците. Учители им бяха по-старите монаси, а на по-специалните, задълбочени въпроси отговаряха почитаемите членове на Съвета на познанието.
„Почитаеми съветнико — попита една послушница още през четвъртата седмица — защо аз се казвам Биргит, а съседът ми Кристиан, защо има Валентин, Маркус, Вили и Гертруде? Откъде идват тези имена?“
„Това са имената, които праотците дали на синовете и дъщерите си. Били трима отци: свети Ерих Ская, свети Улрих Допатка и свети Йоханес Фибаг. Имали общо четири жени, на които знаем само малките имена: Силвия, Гертруде, Елизабет и Жаклин. От тях праотците имали деца, през първите години след Голямото унищожение всяка жена раждала по едно дете всяка година. Всичките им потомци получили имената, които праотците помнели от миналото. Доволна ли си?“
Сега думата взе Валентин: „Вчера четохме глава 19 и не се разбрахме какво имат предвид под големите птици. Почитаеми съветнико, ще ни го обясниш ли?“
Почитаемият съветник се поколеба за миг, после се усмихна и тръгна бавно към страничната стена, на която висяха закачени на груби дървени щифтове копия от Книгата на патриарсите. Отдели листа с глава 19, сложи го пред Валентин и го накара да прочете на глас текста:
„Глава 19, стих 1: Баща ми ми разказа, че веднъж по обяд, когато над долината прелетяла голяма птица, неговият баща Ерих Ская му разказал следната притча:
Стих 2: По мое време имаше птици, които бяха двеста пъти по-големи от тази. Стих 3: В коремите на птиците седяха хора, които ядяха и пиеха. Стих 4: През малки люкове можеха да наблюдават земята под себе си. Стих 5: Птиците летяха с неподвижни криле и със скорости, по-бързи от всички ветрове, над голямата вода. Стих 6: Отвъд водата имаше къщи, които бяха толкова високи, че някои от тях докосваха облаците. Затова ги наричаха небостъргачи. Стих 7: В онези градове с небостъргачите живееха милиони хора. Стих 8: Не знаем какво е станало с тях. Бог да благослови душите им.“
— Е, Валентин, какво ще кажеш за текста?
Момчето вдигна рамене.
— Не ми е много ясно. Големи птици, в които седят хора и дори могат да ядат, не мога да си го представя.
— Значи се съмняваш в думите в Книгата на патриарсите? Валентин замълча. Обади се по-будната Биргит:
— Текстът е от патриарх от третото поколение след Голямото унищожение. Нали подчертава, че баща му му разказал, че дядо му го запознал с параболата. С нея сигурно е имал предвид сравнение.
Послушникът Кристиан, който седеше до Биргит и рядко й противоречеше, защото я обичаше, се намеси необичайно несдържано:
— Аз приемам светите предания дословно и когато не мога да си представя огромни птици, в които хората ядели. Светият Ерих Ская със сигурност не е лъгал сина си, той е бил жив свидетел от миналото.
Разгорещената дискусия, която възникна след това, бе прекъсната от почитаемия съветник:
— Достатъчно вече! Съветът на познанието вече многократно се изказа по глава 19. Направихме запитване и в Камъка на свети Берлиц. Той не знае други думи за големите птици. Така че не може да ги е имало. Само за споменатите небостъргачи се появи думата skyscraper. Може би е имало някакви големи къщи или кули.
Затова днес преобладава мнението, че свети Ерих Ская вероятно е свързвал с големите птици, в които седели хора, някаква визия за бъдещето. Нали знаете, че хората не могат да летят, но изпитват желание да подражават на птиците. Следователно свети Ерих Ская се надявал и желаел далечното бъдеще, в което хората като птици щели да летят над голямата вода, без усилия и умора. Вероятно младият патриарх, когато е записал текста, е допуснал грешка. Трябвало е да запише стиховете от 2 до 7 не в минало, а в бъдеще време. Значи не: „тогава имаше птици, които бяха двеста пъти по-големи от тази…“, а „ще има птици, които ще бъдат двеста пъти по-големи от тази“. Разбирате ли, послушници?
Всички мълчаха. Маркус и Кристиан си хвърляха многозначителни погледи. Двамата не бяха съгласни с официалното мнение. Във въображението си Кристиан вече рисуваше големи птици от дебели дървени греди, върху които седяха хора и махаха с ръце към земята.
От месец на месец изучаването на текстовете ставаше по-трудно. Причината бе, че много от оригиналните източници не бяха четливи и затова не можеше да ги има и в отличните преписи. Наред с това още в праизточниците липсваха много места, по средата на текстовете имаше празноти, така че взаимовръзките ставаха неясни. Особено объркващи се оказаха непълните писания от първото поколение. Например глава 3, където се говореше за причината за Голямото унищожение: