Боговете на хиндуизма се биели помежду си „на небосклона“ като Семаел (или Луцифер) в юдейското предание. Спомняте ли си?
„Семаел бе най-големият княз сред тях на небето… и Семаел отиде там и се съюзи с всички най-висши войнства срещу своя господар, и събра войската си около себе си и слезе с тях и започна да търси другари на земята.“
А какво пишеше у Енох? Той описал метежа сред ангелите и дори изброил имената на водачите им.
Това ядро на преданието — битката на небето, войната между боговете е решаващото, което наивната представа за небето на религиите превърнала във фарс.
В хиндуизма човекът постига пълното щастие сам, чрез постоянното си прераждане, като във висша степен пречиства и подобрява кармата си. Все пак помощта идвала от боговете и в последна сметка от универсалния бог Брахма. Но и хиндуистите познават идеята за завръщането, например бог Вишну щял някога да се прероди като Кришна и да спаси Земята от бъркотията. За нас, западните хора, това с Кармата е книга, запечатана със седем печати. Как са могли хиндуистите да вярват в постоянните прераждания, като влачели заслугите и злодеяниета си от един живот в друг? Неизказано сложното учение за кармата се описва много прецизно и детайлно в религията на джайнизма. Джайнизмът е третата религиозна сила, която заедно с хиндуизма и будизма била създадена от Индия.
Векове преди будизма джайнизмът се разпространил в Северна Индия и до пети век завзел целия индийски субконтинент. Но същинското основаване на тази религия трябва да е било отпреди стотици хилядолетия, твърдят привържениците му. Те смятат учението си за вечно и непреходно, дори и ако временно изпадне в забрава. Религията на джайните е записана в редица предбудистки текстове и има не може да се каже другояче — легендарен характер.
Науката в древността
Теологично-философската литература на джайнизма обхваща истории за светии, песни за древните създатели, както и наставления от всякакъв вид. Произведенията са (сходно на Библията) известни под сборното название Шветамбари. Делят се на петдесет и пет главни групи с трудно произносими имена.
Виахиапраняаптянга обхваща цялото учение джайна в диалози и легенди.
Анутараупапатикадашанга разказва историите за древните светци, които се изкачват до най-високите небесни светове.
В групата Пурвагата намираме научни книги и поучения. Например Утпада-Пурва се занимава с различните субстанции при възникването им (химия). Виряправада-Пурва описва енергиите на субстанциите на боговете и великите мъже. В Пранавада-Пурва се третира науката за лечението, в Локабиндусара-Пурва се преподава математика и се говори за избавлението. И това не е всичко. В джайнистката религия има още дванайсет Упанги, където узнаваме подробности за Слънцето, Луната и други небесни тела, но също и за формите на живот, които ги обитават. И като специално допълнение в Аупапатика може още да се научи как се постига съществуването в божествените светове. Естествено не липсва и изброяването на божествените царе (група Пракирна, книга?). И наред с тези текстове има прастари книги, които някога са съществували, но са били изгубени. Все пак джайнистите вярват, че подобни писания са се предавали устно от едно поколение жреци на следващото. Загубата им не е особено болезнена, защото постоянно се появявали прераждания на старите пророци, които оповестявали съдържанието на загубените текстове — доколкото времето и хората са узрели за това. От съдържанието на текстовете са оцелели само фрагменти, които обаче се занимават с удивителни неща:
— Как човек с магически средства се пренася в далечни земи
— Как се извършват чудеса
— Как могат да се видоизменят растенията и металите
— Как се прелита през въздушното пространство. Последното, прелитането на въздушното пространство, е познато и от индийската санскритска литература. В тази връзка припомням за книгата си „Ударът на боговете“68.
Според учението на джайнизма настоящата епоха, в която живеем ние, е само една от многото. Преди нас е имало други световни периоди, а около 2000 г. по християнското летоброене щяла да започне нова епоха. Тези нови епохи се огласявали винаги от двайсет и четирима пророци, тиртхамкари. Пророците на нашата епоха се раждат сега или вече живеят като възрастни по света. Религиозните водачи на джайна-религията дори знаели имената им и други подробности из живота им.