Изкушаваме се да кажем, че това е откачено, ако не знаехме, че народът на маите в Централна Америка е оперирал с точно такива смахнати числа и също така ги поставял в съотношение с времето и вселената като джайните в далечна Азия.
От небесните си учители джайните взели и единиците за пространството, които са разтърсващи за нас и накрая (или най-после?) правят разбираема връзката с онази загадъчна карма (прераждане). Мога да посоча тук само кратко обобщение на крайно объркващото и сложно учение, което дължа на учебник от теолога Хелмут фон Глазенап73.
В научните текстове на джайните атомът заема една точка в пространството. Атомът може да бъде свързан с други атоми в една сканд, ха, което тогава обхваща няколко или безкрайно много пространствени точки. Същото нещо учи и нашата наука. Два атома се свързват във верига в най-малкия модел, но има и верижни молекули с милиони и милиони атоми. Чрез свързването на атомите възникват вещества с различна плътност. При това учените джайна различават шест главни групи от подобни съединения:
дребно-дребно = невидимо
дребно = още невидимо дребно-едро = невидимо, но се възприема по миризма и със слуха
едро-дребно = неща, които могат да се видят, но не и да се пипнат, като сянка или мрак
едро = неща, които могат самостоятелно отново да се свързват като вода или масло
едро-едро = неща, които без външна помощ не могат отново да се свързват (камък, метал)
В джайнисткото учение за материални се смятат дори сянката или огледалното отражение, защото са предизвикват от „нещо“. Дори звукът при този начин на разглеждане не е „дребно-дребно“, а фино вещество: „Той възниква поради това, че агрегати от атоми се трият едни в други.“
В учението „дребно-дребното вещество“ може да прониква навсякъде и съответно да променя другите вещества. Проникналото в душата вещество се изявява като карма и така стигаме до прераждането. Моля?
Кармата е вечна
Изтъркана истина е, че всеки вид материя (все едно дали маса или парче кост) може да се умали до атомно ниво. Атомът от своя страна има субатомни частици, така да се каже, подразделения. Към тях се числи и електронът, който трепти в един невъобразимо бърз ритъм от 10 на 23 степен в секунда. За привържениците на джайнизма материята на електрона би била „дребно-дребно“. Тя е неуловима и наред с това безсмъртна. Атомите могат да влизат във всевъзможни съединения, а електронът винаги участва. Той действа като „дух в материята“74, подобно на магнитно поле или радиовълна, която прониква през определени вещества. Мислите влияят върху делата на всяка форма на живот. „Веществото на света е веществото на духа“, писал английският астроном и физик Артър Едингтън (1882–1944 г). А Нобеловият лауреат Макс Планк (1858–1947 г.) го е формулирал така: „Няма материя сама по себе си! Всяка материя възниква и съществува само чрез силата, която кара да трептят атомните частици.“
Нашето съществуване е последица от някое предишно дело. В края на краищата трябва да е имало предхождащ ни живот, от който сме били заченати. (И ако в бъдеще сме в състояние изкуствено да създаваме живот, това фактически нищо не променя.) От горното резултира, че всяко съществувание е само брънка от дълга верига съществувания, които някога са били или ще бъдат. Тъй като нашите мисли направляват делата, делата от своя страна оставят следи в духа в нас. За сравнение можем да разглеждаме магнитното поле като дух, но той въздейства върху материята. Джайнистите гледат на онова, което общо наричаме „душа“, като „дребно-дребно-веществена“ част от материалното тяло. Тази част е точно толкова недокосната от тялото, както електронът от атомното ядро. Електронът наистина винаги спада към атома, но двете никога не се сблъскват. Атомът може да променя положението си, да се свързва в огромни верижни молекули и електроните винаги са в него. Странното е, че това не са едни и същи електрони, защото когато например се подаде енергия във вид на топлина, електронът прескача от атом на атом. В същата билионна част от секундата, в която електронът скача в нов атом, опразненото от него място се заема от друг електрон. Това е едно вечно, безсмъртно „дребно-дребно“, трептене извън материалния атом.
Точно така джайнизмът разглежда кармата, нейната душа. Все едно къде отива тялото, дали накрая го изгарят, или го разяждат червеите, кармата остава безсмъртна. А тази карма съдържа всичките информации на формата на живот, към която спада. Защото докато е жив, човекът мисли и чувства. Това мислене и чувстване се пренася върху „дребно-дребното“ на кармата като гравюра. Ако кармата се превърне в ново тяло, тя вече съдържа информациите от предишния живот, до вечността. Но тъй като в края на краищата предназначението на живота се състои в това да се постигне състоянието на абсолютно щастие — да се съедини с Брахаман, — кармата ще ни води през безброй прераждания, за да постигнем тази цел.
73
Glasenapp, H. von: Der Jainismus. Eine indische Erlosungsreligion. Berlin 1925 (също за следващите цитати).