Тактиката на завоалиране чрез психологията
Психологията никак не ми помага в концентрирането ми върху идеята за завръщането. Констатирам не само че е била позната във всички култури, а и че винаги е била преплетена със звездите и спасителите извън Земята. Към нея спада и идеята за изкуственото оплождане, респективно ембриона, който произхождал от боговете. Няма начин тези идеи да нямат общ знаменател, а той не може да се обясни психологически. Наистина желанието за идването на големия спасител и съдник, за господаря и свръх-Буда е разбираемо, ако народите не са били много добре. Неразбираеми обаче остават връзките и подробностите на съответното учение. Желанието не може да обясни и преданията в първо лице, а още по-малко детайлите в данните и имената. Или някой сериозно ще твърди, че Енох е измислил имената и функциите на разбунтуваните ангели?
Или основната мярка за измерването на вселената с числото 2 057 125 джияни е хрумнала на някой мечтател под смокиновото дърво? Също така психологически необясними са еднаквите редици числа у различните народи. Не е достатъчен някой основен модел от чекмеджетата на психологията, както не е и за изкуствените оплождания и присаждания на ембриони, отгоре на всичко написани в първо лице. Друг въпрос е, че последващите религии също прославят съответния си спасител с непорочното зачатие, което е и напълно разбираемо от психологическа гледна точка.
И днес християните католици вярват, че Мария заченала Иисус непорочно. Трябва да го вярват, защото това е догма (верски закон) на църквата. За коректност би трябвало да допълним, че не може да се докаже обратното — и как би могло? Откъде да знаем (научно точно), че Иисус, или ако щете живият индийски пророк Саи Баба не носи космическо семе у себе си? В древността не е било по-различно. Всички велики богове и царе-богове трябвало да са били заченати непорочно. В края на краищата те не били по-малоценни от предшествениците си.
Най-древните изображения на богове са по шумерски цилиндрични печати. По тях разпознаваме обучението на царете от боговете, неопределими хибридни същества, както и небесните барки на небосклона.
Небесното семе
Например семето на акадския цар Хамурапи (1726–1686 г. пр. Хр.) било сложено в скута на майка му от бога на слънцето. По-късно Хамурапи станал най-великият законодател. От него са най-древните писмени правила за човешкото общество — Кодексът на Хамурапи. Висотата над два метра каменна колона с текста на законите била намерена в началото на нашия век при разкопки в Суза и днес се намира в парижкия Лувър. Кодексът Хамурапи се състои от двеста осемдесет и два параграфи, а тях, както твърдял царят законодател, ги бил получил от бога на небето. Също като Мойсей, който получил законовите си таблици на свещената планина направо от божиите ръце. В предговора на законовата си сбирка Хамурапи пише изрично, че „господарят на небето на земята“, Бел го избрал и предопределил „да установи справедливост в страната, да унищожи нечестивия и злия, и да предотврати потискането на слабия от силния“79. И, естествено, хората очаквали завръщането на своя законодател.
С поглед към миналото можем само да отбележим, че Хамурапи сътворил нещо извънредно и се отличил от масата на своето време с изключителните си дела. Разбира се, че е валиден аргументът, че Хамурапи бил издигнат в божий син едва по-късно — ако не беше колоната му със закони, на която той още по онова време уверява, че бил призван от небесните богове. Законодател като върховен лъжец? Все едно да обвиним в лъжа Мойсей, когато твърди, че е получил законовите таблици на свещената планина лично от бога.
Ние, днешните свръхумни хора с вирнати носове, естествено, „знаем“, че семето на Хамурапи не може да произхожда от бога на слънцето. Никой не е бил там, а и скелетът на Хамурапи не е генетично изследван. Характерно за човешката логика е, че със същата самоувереност, с която отричаме извънземните контакти на Хамурапи, потвърждаваме тези на Мойсей и другите пророци. Но това е нещо друго, нали?
И асирийският цар Ашурбанипал (668–622 г. пр. Хр.), онзи, в чиято библиотека от глинени плочки бе намерен епосът за Гилгамеш, бил заченат непорочно. Той бил син на богинята Иштар, която го кърмила в детството му. Иштар би трябвало да е била извънземна, защото в клинообразен текст четем80: „Нейните четири гърди лежаха до устата ти; на две сучеше ти, в две криеше лицето си.“