Правилно сте прочели — четири гърди. Някой земен жител може да започне да завижда. Този цар Ашурбанипал се позовавал в решенията си на „божествени съвети“, например на боговете Бел, Мардук и Набу. Последният бил Всезнаещият, от когото човечеството научило писмеността. Върху цилиндър в Лувъра в Париж Набу е изобразен до Мардук. Главният храм на Набу бил в Борсипа и носел името „Храм на седемте предаващи заповедите на небето и земята“. Странно, нали?
Дали всичко това било само налудничавост, важничене отстрана на царските родове, които се позовавали на „божественото си семе“, за да бъдат признавани от народа и жречеството си? Аз лично съм раздвоен. Не всеки цар и всеки религиозен водач е носил небесното семе, но имало някои в далечното минало, които били убедени, че са предавали по-нататък съвсем специален генетичен код. Дълбокото им убеждение се дължало на фамилно и жреческо знание, което предавало някогашната действителност. Нека си спомним, че и произходът на египетския царски дом се дължал на боговете. Древните историци, онези, които работили преди две хиляди години и повече, разказват без изключение за рода на боговете, от който после произлезли първите владетели. Едва от боговете хората изучили изкуството на астрономията, изработката на сечива или обработката на почвата. Също така и езикът и писмеността произхождали от готовите да помогнат небесни същества81:
„От тях именно първо бил разчленен и създаден разбираемият за всички език и били дадени имена на всичко, за което дотогава нямали изрази…“
Не бива да се игнорира, че подобни истории се срещат в други текстове без датировки. Енох! Беросос с преданието за Оанес! Учението на джайнистите! И, разбира се, апокрифите от Стария завет! И там става дума за небесните учители, макар че ги титулуват като „паднали ангели“, а също и там, в юдейското предание направо гъмжи от избраници, чието семе нямало земен произход. И, хоп, свързват Ерих фон Деникен и с идиотските расисти, сякаш аз съм измислил идеята за небесното семе и за избраниците! Всичките тези мисли не са мои, те произхождат по права линия точно от книгите, които са свещени за много народи.
Например Ной, оцелелият след потопа, не бил кой да е. Наистина се назовава земният му баща Ламех, само че той никога не е зачевал сина си. Всеки може да го прочете в писмените свитъци от Мъртво море82 Там пише, че Ламех се върнал един ден от пътуване, което траело повече от девет месеца. В родната платака видял момче, което не приличало на семейството му. Имало други очи, друг цвят на косата и друга кожа. Разгневен, Ламех отишъл при жена си, но тя се заклела във всичко свято, че не е имала полови сношения с никой друг, да не говорим за някой войник, или, не дай боже, с някой от синовете на небето. Загрижен, Ламех се запътил да иска съвет от баща си. Това бил не кой да е, а Матусала. И той не можел да помогне и отишъл при своя баща, т.е. дядото на Ламех. Ако беше в телевизионно шоу, щяхме да имаме три отговора за гадаене. Разбира се, че моят приятел Енох. Той казал на сина си Матусала, Ламех, да признае момчето за свое и да не се сърди на жена си, защото „пазителите на небето“ били сложили семето в утробата й. И то защото подмененото дете било предопределено да стане баща на новия род след потопа. Ламех можел да го нарече Ной, което и направил.
Епизодът показва, че още Енох — същият, който по-късно отпътувал с огнена колесница на небето — бил информиран за предстоящата катастрофа. От неговите „пазители на небето“. А кой извършил изкуственото оплождане на жената на Ламех? Същите астронавти.
С тези примери искам да подкрепя идеите, които в сходна форма са записани по всички кътчета на земята. Преди хилядолетия. Най-малко! Не е лесно с безбройните божии синове. Те се разхождат не само из митологиите на Египет, Гърция и Индия, божествената компания присъства буквално по целия свят.
Вчерашни богове — утрешни богове
Тибетците, израсли във високите плата в изолация от останалия свят, познават „върховния небесен цар“ или „светецът там горе“83. При това те правят разлика между трансцеденталното небе и небосклона. „Най-древните тибетски царе били наричани небесни престоли. По поръчение на бога те слизали от небето на земята и след периода на владичество се завръщали, без да видят смъртта, обратно на небето.“ Разполагали с невъобразими оръжия, с които наказвали враговете си или ги унищожавали. Видът на някои от онези оръжия се е запазил в народната памет. Към тях спадал „гръмотевичният клин“, който и днес се почита в тибетските храмове. Зад тях явно се криело нещо повече от глупава фантазия, в края на краищата гръмотевичните клинове били реалност, макар че не можем да си представим как са действали. Легендата за великия тибетски цар Гесар разказва, че бил взет от „небесно светлинно явление“. След като се погрижил за реда в страната, изчезнал отново в небесната си родина с обещанието да се завърне отново. Цар Гесар бил смятан също за един от небесните владетели като мистичните праимператори на Китай или боговете царе в Египет. Всички те били учители на човечеството и за всички се смятало, че са очовечили хората. Преди слизането им на земята хората още живеели като животните.
83
Hermanns, M.: Schamanen, Pseudoschamanen, Erloser und Heilbringer. Wiesbaden 1970 (също за следващите цитати).