„Стих 1: Баща ми ми разказа, че приятелят му Йоханес, геологът, предполагал, че имало падане на голям метеор върху Земята. Стих 2: Рискът от сблъсък с метеорит или дори комета съществувал статистически на всеки десет хиляди години. Стих З: Мощта на сблъсъка… (нечетливо)… двайсет пъти по-голям от бомбата в Хирошима. Стих 4: (началото липсва в оригинала)…астероидите Географос, Адонис, Хермес, Аполон и Икар допират земната орбита. Стих 5: (началото липсва в оригинала)… скок на полюсите, който довел до промяна в земната ос. Стих 6: Сега северният полюс се намирал при залез слънце… (не се чете). Стих 7: Онова, което някога е било суша, се намира сега под вода, само високите планини и платата се издигат над нея. Стих 8: Някогашните подводни планини би трябвало сега да са над водата… (останалото липсва).“
Затрудни ги още първият стих. Думата „геолог“ или „геологът“ винаги се появяваше заедно със свети Йоханес Фибаг. Но никъде не личеше какво означава „геолог“. Камъкът на Берлиц показа geology, но какво беше geology? Следваше напълно непознатата дума „метеор“. И Камъкът на Берлиц не знаеше друга дума, а към шестте букви на „комета“, той отбеляза само „comet“.
Напълно безпомощни бяха почитаемите членове на Съвета на познанието при понятието „бомбата в Хирошима“. Бяха разделяли думата на всички възможни съставни части и въпреки това не бяха открили никакъв смисъл. „Хир“ можеше да се приеме като „сега“, „Хиро“ бе, ако се чете „и“ като „е“, равно на „херо“ и според Камъка на свети Берлиц обозначаваше „герой“. А „бомба“ в Камъка на свети Берлиц се превеждаше като „bomb“ и означаваше нещо „хвърлено“ и „избухнало“. Крайната част от „бомбата в Хирошима“ изобщо не можеше да се разгадае, макар че някои членове на Съвета смятаха, че може би става дума за онази далечна страна от миналото, която на друго място в текста се наричаше „Шина“ (Китай) или „Шима“. За какво ли ставаше дума с тази „бомба в Хирошима“? Най-вероятно за „хвърленото от един герой в Китай“ или „тук (или сега) експлодира героят от Китай“. На тълкуването възразяваха други членове на Съвета, защото се знаеше, че единствено тримата праотци и четирите прамайки бяха оцелели след Голямото унищожение. Така че откъде се е взел героят от Китай?
Също толкова хаотично бе и тълкуването на IV глава. В нея разказваше първият син на свети Улрих Допатка:
„Стих 1: Баща ми ми разказа, че по онова време много гладували, докато забелязали, че водата била пълна с риба. Стих 2: През първите месеци още се надявали да се появи някой самолет. Стих 3: Но не дошъл самолет, а НЛО. Стих 4: Те имали възможност дълго и спокойно да го наблюдават, жените и мъжете. Стих 5: НЛО многократно се плъзгало меко по скалите на долния бряг. Стих 6: Няколко месеца по-късно целият бряг около водата започнал да се зеленее. Стих 7: Под цветовете те успели да намерят много познати земеделски плодове, сред които картофи, царевица, жито и изобщо всичко, от което хората се нуждаят за прехраната си. Стих 8: Всички били много щастливи и благодарни, но извънземните не се показали повече години наред до момента, в който посетили Ерих Ская.“
Почитаемите членове на Съвета на познанието дадоха на тази глава от Книгата на патриарсите заглавието Песента на надеждата. Стих 1 бе ясен, но още стих 2 съдържаше непонятната дума „самолет“. Камъкът на свети Берлиц я преведе с „aeroplane“, a от сравнението с три други места в текста знаеха, че „аеро“ е въздух. Но какво беше „план“? Камъкът на свети Берлиц го превеждаше като „плосък“. Значи самолет бе „въздух плосък“? Беше отчайващо. Както и да го въртяха и сучеха, не се получаваше нищо смислено. Не бе за учудване, че един достопочтен член ги увери, че трябва да има малка правописна грешка. Синът на свети Улрих сигурно бил написал една буква повече, защото сигурно ставало дума за въздушно течение. Нали в стих 2 ясно се казва, че през първите месеци са чакали някакво раздвижване на въздуха. След Голямото унищожение въздухът бил неподвижен, толкова горещо и задушно било. Затова праотците се надявали на някакъв въздушен повей. Този аргумент направи впечатление на мнозина съветници.
Но трудностите в тълкуването на глава 4 оставаха непреодолими. Какво ли са имали предвид патриарсите с „НЛО“? Трябва да е било нещо, което всички участници са могли да наблюдават дълго и спокойно. Някак си това НЛО бе свързано със земеделската продукция, която няколко месеца по-късно пораснала по бреговете. НЛО трябваше да се свърже с всемогъщия Бог, защото при Голямото унищожение всички земеделски продукти били изчезнали. А сега благодарение на онова НЛО отново ги имало. Как бе възможно? Сигурно ставаше дума за добрия Бог, който не искал да остави да умрат от глад изтормозените прабащи и прамайки. Затова всички били — както чудесно бе формулирано в стих 8 — много щастливи и благодарни.