Членовете на Съвета на познанието познаваха думата „земен“. Означаваше „свързан със Земята“. Следователно при „извънземен“ ставаше дума за нещо, което не е свързано със Земята. И то нещо, което идваше „извън“. Това отново можеше да идва само от Бога или от негов пратеник. По това в Съвета на познанието нямаше никакви съмнения. Всемогъщият бог трябва да е избрал свети Ерих Ская и му е изпратил един или няколко пратеници. Изречението в стих 8 не позволяваше други интерпретации: „…но извънземните не се показали повече години наред, до момента, в който посетили свети Ерих Ская.“
Естествено, чувствителните и интелигентни манастирски братя потърсиха смисъла на този процес. Отговорът дойде като просветление. Всемогъщият Бог бе допуснал да бъде унищожен целият свят. Следователно Голямото унищожение трябва да е било някакво наказание, което Господ изпратил на хората — едно прочистване на Земята. Но тъй като всемогъщият Бог в безкрайната си доброта не искал окончателното унищожение на човечеството, избрал неколцина чисти хора, които щели да оцелеят след Унищожението. Те трябвало да станат праотци на новия човешки род.
Това мнение се затвърди още повече, когато мислителите успели да разтълкуват името на Ерих Ская. Камъкът на Берлиц бе превел името „s-k-y“ като „небе“. Така че Ская се оказал „Небесния“. Разтълкувано бе и името „Ерих“. „Ер“ (той) трябва да е бил човекът, а „Их“ (аз)божественият принцип. Така че Ерих не означаваше нищо друго освен „той е = аз“ или „аз съм в него“. Логично в името Ерих Ская не можеше да се крие нищо друго освен посланието: „Аз съм в него и идвам от небето“.
Брат Йоханес, потомък на свети Йоханес Фибаг, който успя да разтълкува името, бе почетен с Ордена на мислителите.
След четири години и половина от първоначалните осемнайсет послушници само трима останаха верни на изучаването на текстовете. Останалите работеха в абатството или на полето, а послушничките без изключения бяха народили децата си.
В много отношения Маркус и Валентин се присъединиха към официалното мнение и изнасяха задълбочени доклади в абатството. Кристиан си остана един от съмняващите се и дълбокомислещите. Той се опита многократно да проумее Откровението на свети Ерих Ская. Но то бе една тайна, която можеше да се разглежда само от съответния игумен. Ясният ум на Кристиан не се задоволяваше с тайните на вярата. Той реши да стане игумен.
Пътят към върха на абатството бе труден и нерядко постлан с интриги — един акт на балансиране между Съвета на познанието и властимащите извън абатството. При това Кристиан никога не биваше да казва цялата истина, да не издава най-съкровените си мисли. Как можеше да обяви, че искаше да оглави абатството само за да се добере до Откровението на свети Ская?
С годините Кристиан ставаше все по-самотен. Продължаваше изследванията си, ставаше по-мълчалив и се изолираше. В обкръжението му смятаха, че това се дължи на вътрешния огън, който гори в него. Прави бяха, но не знаеха, че този огън се разгаряше от съмненията в тълкуванията на писанията. Кристиан искаше да знае, а не да вярва. Изучаването на текстовете с безбройните коментари на съветниците се бе превърнало в необозрима каша. Всеки съветник смяташе собствените си мисли за решаващи и се опитваше да придаде тежест на личното си мнение. В по-новите преписи на Книгата на патриарсите се пропускаха все по-големи откъси, защото според формулировката на Съвета на познанието не бяха „смислени и увеличаваха объркването“.
В глава 45 от Книга на патриарсите бе записано, че няколко дни след Голямото унищожение водата довлякла дървета, появили се първите птици, а след седмици тук-там скалните ниши започнали да се раззеленяват.
Съветът на познанието направи от горното чудо, целенасочена намеса на Бога. Кристиан бе против. Някои птици може да са се спасили след катастрофата, да са се скрили някъде в скалните цепнатини, а цветният прашец и поленът са били вдигнати във въздуха, след което отново са паднали на земята. Същото се отнасяше и за различните дребни животинки, които постепенно започнали отново да се появяват. Бог знае къде са се били скрили по време на Голямото унищожение.