Выбрать главу

За развитието на човека от рода на хоминидите се разпрострях в няколко книги98. Вече само снизходително поклащам глава над последните разкрития на консервативната антропология. В ежедневната преса четем, че изследванията на вкаменелости поставили под въпрос „всепризнатата теория за произхода на човека“99. И то, защото китайски учени изследвали прачовешки череп, който бил 200 000 години по-стар, отколкото би трябвало да бъде според досегашната теория. Едва сме преглътнали това съобщение и американски антрополози известяват, че с най-нови методи изследвали цели три черепа, които били дори 800 000 години по-стари от Хомо еректус (човек с изправен вървеж)100. Спорят дали човекът идва от Африка или от Ява. Може би прачовекът произхожда от Китай или в скоро време ще извадят на дневна светлина фосили в Япония, които отново ще разрушат всички досегашни теории?

Кредото на антропологията все още е теорията на Дарвин. В научните среди се смята за светотатство да не се вярва в нея. И то, макар че почти не минава година, без на пресконференция да се огласи нова находка и съответната вкаменелост се смята пак за най-новия прачовек. До следващия. При това находките на фосили се правят в различни страни, отдалечени една от друга на десетки хиляди километри. Не съвпадат и що се отнася до датировката. Защото в края на краищата мутациите могат да доведат до решаващи различия само в разстояние на 50 поколения. Ако приемем, че едно поколение има 50 години, то 50 поколения правят 2500 години. Но в антропологията смятат по на едро. 10 000 повече или по-малко няма особено значение. И костите от различни континенти и различни времена бързо се сглобяват на фотография, все едно, че са от един-единствен екземпляр на съмнителния прачовек.

По мое мнение антропологията не прави изследвания на ранната история на разумния човек, а се занимава с маймунски разклонения и мутации. Толкова ли е важно дали маймунските кости са на 1,8 или З милиона години? Изобщо не ме интересува и откога даден маймунски вид можел да стои изправен на краката си и кога е станал способен да изправя пръстите на краката си. В никакъв случай не оспорвам, че през изминалите 20 милиона години цели маймунски клонове постоянно са се променяли и че нашите прадеди в последна сметка произлизат от същия род. Само че маймуните нямат нищо общо с появата на разум у Хомо сапиенс. Защото богове са били онези, които създали разумния човек. Естествено, че от рода на хоминидите, от кой друг? И тъкмо внедрените от боговете гени ще открият нашите генетици. Въпросът е само дали ще оповестят публично научните си резултати. И тогава ще имаме доказателство за Палео-СЕТИ-хипотезата. Ще ни го дадат свръхумните и не особено религиозни генетици. На пистата на познанието отдавна е даден стартовият изстрел.

Машини за стъкления човек

Още в края на февруари 1987 г. научното списание „Нейчър“ съобщи, че японски генетици са разработили суперсеквенцер, т.е. апаратура, която е в състояние всеки ден да разчита един милион букви от ДНК. Оттогава времето не е спряло. Проектът Човешки геном се движи на пълни обороти. Щом държавата не отпуска достатъчно пари за изследвания, защото идеологията й не позволява правилна преценка, действа индустрията. Само в САЩ има близо хиляда и триста частни и полудържавни фирми, занимаващи се с генетика. На няколко километра от Вашингтон гениите роботи (суперсеквенцери) работят денонощно. Там, в предградието Гейтърсбърг, зад малка градинка се намира фирмата Institute for Genomic Research, съкратено TIGR. В блестящото от чистота хале има цели трийсет от секвенц-машините. Директорът, д-р Крейг Вентър, показва далновидност — дал е на гениите си роботи митологични имена като „Херкулес“, „Тор“, „Юпитер“ или „Бакхус“. Древните богове отново са активни. „Ежедневно роботите на TIGR разшифроват части от поредици от около 600 гени и се запаметяват около 500 000 молекули на основи“101. След общо десет години целият човешки геном ще стане достъпен за всеки генетик. Тогава стъкленият, прозрачният човек ще стане реалност.

При това фирмата TIGR е само малка част от целия проект Човешки геном. Няколко университета по земното кълбо са впрегнати в отделни области на генетичното разшифроване. Същото важи и за изследователските лаборатории на големите фармацевтични фирми.

вернуться

98

Виж бележки 10, 11 und 34.

вернуться

99

„Welcher Kontinent ist die Heimat des modernen Menschen?“, in: Welt am Sonntag, 20.Marz 1994.

вернуться

100

„Hat der Exodus friiher begonnen?“, in: Focus, Nr. 11, 1994.

вернуться

101

Sanides, S./Gottschiling, C.: „Goldader im Erbgut“, in: Focus, Nr. 15, 1994.