За всеки е ясно, че никой не може да обхване такъв информационен поток. И тъй като не са достатъчни нито продължителността на живота, нито капацитетът на стоте милиарда мозъчни клетки, които всеки от нас носи, запаметяваме човешките знания извън мозъците си. Бъдещите поколения вероятно ще трябва по-малко да учат, но затова пък да знаят как и къде да намерят нужните им информации.
Едва ли е по-различно и при извънземните форми на живот. Или те имат мозъчни клетки като нас (и капацитетът им е ограничен), или са един вид компютризирани роботи, които по всяко време могат да извлекат нужните им информации от още по-голям компютър. Третият вариант се състои в синтеза от двете. Отглежда се органично същество и от самото начало по генетичен път се създава огромен мозъчен капацитет, който обаче се използва само в една нищожно малка част. Защо ли? Натовареният наполовина софтуер на компютъра има свободен капацитет за нови информации. Натовареният само до 20 процента мозък на човека може да бъде „дозареден“ с целенасочени знания. Ако боговете го пожелаят.
Те, изглежда, го искат и така стигам до сърцевината на въпроса. В последната си книга108 поставих на обсъждане някои случаи на НЛО и засегнах бегло темата „отвличания“. Волю-неволю ще повторя за какво става дума.
С размътен мозък?
От повече от трийсет години според НЛО литературата постоянно се съобщава за хора, които упорито твърдят, че са били отвличани от извънземни, изследвани медицински и претърпели намеса в областта на гениталиите. Не в смисъл на прелъстяване или изнасилване, а лабораторно. Мъже жертви на похищение, уверяват, че са им взели проби от сперма, жените говорят за провеждани тестове за бременност, за „изсмуквания“ и дори за изкуствено предизвикана бременност. Седмици по-късно нарасналите фетуси били отново отнемани.
От само себе си се разбира, че никой разумен човек не вземаше тези съобщения насериозно, в края на краищата се знае какви сексуални сънища, тайни желания и фантазии преживяват хората. Наред с това медицината познава синдрома на мнимата бременност. А и по човешки разбираемо е, че винаги има отделни жени, забременели по съвсем човешки начин, но неискащи да признаят кой е бащата. Тогава добре дошло е оправданието с извънземните — нищо че никой не вярва. Човек се чувства по-специален случай, като избран и заченал непорочно. През изминалите три десетилетия само уморено се усмихвах на всички тези описания. Бременна от извънземно? Ха! Проби сперма за извънземни? Ха-ха! Дори не се и замислях над подобни глупости, не са питах какво, по дяволите, ще правят извънземните с наследствен материал на земните жители. Струваше ми се прекалено глупаво, за да се занимавам с това.
Вероятно високомерието ми е било погрешно. Защото онова, което приличаше на слабоумие, през последните години стана методично. През 1987 г. американският изследовател Бъд Хопкинс предложи резултата от многогодишните си изследвания, в което бе подкрепен от неколцина учени109. Там изследваните лица описваха (отчасти в състояние на хипноза) как им бил взет наследствен материал. Имало случаи, в които едно и също лице било похищавано цели три пъти през пубертета, като младеж и като трийсет и пет годишен възрастен. Ако това е вярно — пиша го с известни задръжки, — би означавало маркиране на засегнатото лице от извънземните. Точно както ние обозначаваме прелетните птици, делфините или мечките.
Малко след Хопкинс се явиха и други автори със сходни ужасни съобщения110. Според тях не само отделни лица, а цели семейства били подмамвани от „странни светлини“. Жертвите се реели из яркоосветени помещения, на мъжете опъвали нещо „гумено“ над целите гениталии (не само над пениса) и усещали „движения като смучене“. В други случаи били възбуждани от „красива жена“ и дори „яздени“.
Винаги когато сред познати засягах темата „отвличания“, започваше голям смях. Защото нашият разум не допуска похищения от извънземни, а още по-малко взимане на сперма или изкуствено оплождане. Всичко това изглежда прекалено откачено, твърде изсмукано от пръстите. Хората, които поначало не вярват в НЛО, не могат да бъдат убедени с аргументи. Те не искат да обременяват сивите си клетки с подобни замърсители на околната среда. Познават обичайните аргументи против НЛО и знаят с увереност на сомнамбули, че няма такива не може да има. Индоктринираната защита срещу НЛО е съвършена, блокадата — тотална. А хората, които до известна степен биха се примирили с наличието на НЛО, смятат случаите на отвличане за гротескни, „измъдрени“, напълно „не наред“. Не виждат никаква причина за подобно поведение на НЛО екипажите, доколкото има такива.
110
Strieber, W.: Communion. New York 1987; ders.: Transformation — The Breakthrough. New York 1988.